Комисията по наука и образование към Общински съвет – Варна одобри Стратегията за развитие на предучилищното и училищното образование за периода 2026–2030 г. Документът очертава седем стратегически цели за развитието на образованието във Варна.
Сред приоритетите са повишаване на качеството на образованието и осигуряване на равни възможности за децата независимо от училището или детската градина. Предвиждат се поетапно създаване на условия за преминаване към едносменен режим, обмен на добри практики и допълнителна подкрепа за училищата с по-ниски резултати.
Акцент е поставен върху дигитализацията и STEM обучението, както и върху развитието на критично мислене, инициативност, творчество и умения за намиране на решения.
Стратегията включва мерки за привличане и задържане на педагогически специалисти и непедагогически персонал, професионална квалификация и развитие. Предвижда се и подобряване на приобщаващото образование с подкрепа за деца със специални образователни потребности, в риск и от уязвими групи.
Заложени са повече възможности за спорт, култура, изкуства и извънкласни дейности чрез партньорства с университети, бизнеса и неправителствени организации. Предвиждат се обновяване на учебните сгради и материалната база, модернизиране на спортните площадки и училищните дворове и създаване на по-достъпна среда за всяко дете.
Документът поставя акцент и върху управленския капацитет, финансирането чрез проекти, проследяването на резултатите и партньорството между общината и образователните институции.
Анализът отчита като предимства модернизираната материална база, високото ниво на финансиране, управленския и проектния капацитет и училищата с високи образователни резултати. През последните години са направени значителни инвестиции в сградния фонд, STEM средата, спортната база и дигиталната инфраструктура.
Сред основните рискове е демографският спад. За петгодишен период броят на децата с постоянен адрес в общината е намалял с 1032, или приблизително 27%, а тези с настоящ адрес – с 996. Според документа тенденцията се наблюдава ежегодно.
Друг риск е кадровата криза. Средната възраст на педагогическите специалисти в училищата е около 48 години, а над 45% от учителите са над 50 години. В детските градини средната възраст е 46,8 години, като учителите до 30 години са 55 от общо 915 педагози – около 6%. Около 30% от училищните директори посочват недостиг на кадри, най-вече по математика, информатика и информационни технологии.
В стратегията се посочва, че демографските процеси, кадровият дефицит и икономическата нестабилност изискват стратегическа превенция, а не кризисни мерки. Седемте цели са насочени както към настоящите проблеми, така и към подготовката на образователната система за бъдещи промени.
