7 ноември, 17.00, Сцена Ротонда, Варненска опера
На 7 ноември от 17 часа на Сцена Ротонда във Варненската опера ще бъде представена поетичната книга „Балчик“ на чешката поетеса и преводачка Радка Рубилина. Завършила сраванително езикознание в Университета в Констанц и Charles University в Прага, тя ръководи отдела за човешки права и демократизация „Източна Европа и Русия“ към организацията „Хора в нужда“; работи като съветник по човешките права в Организацията за сигурност и сътрудничество на Европейския съюз; участва в това си качество в мисията на Европейския съюз за мониторинг на Грузия. Оглавява Чешкия културен център в Киев, а от 2023 г. е директор на Чешкия културен център в София.
Литературната премиера на поемата „Балчик“ предхожда спектакъла в същата вечер на операта „Русалка“ от чешкия класик Антонин Дворжак, поставена за пръв път в България във Варненската опера от диригента Павел Балев и режисьорката Сребрина Соколова. След премиерното представление на „Русалка“ в Опера в Летния театър 2025 музиковедът Юлияна Караатанасова отбелязва: „Спектакъл на световно ниво. Варненската опера написа поредната златна страница в историята на българския оперен театър.“ Заслуга за успеха има и Радка Рубилина, която като ръководител на Чешкия културен център съдейства на екипа.
След стихосбирките „Laciná romantika“ (2017), Радка Рубилина се вдъхновява за следващата си книга от древната история на Балчик. Поемата „Balčik“, която излиза през 2024 г. в Чехия, е преведена на български език от Димана Иванова за изд. „Персей“ ЕООД, 2025. Дизайнер на корицата е Стефан Тотев.
АЛЕГОРИЯ НА ВЕЧНИТЕ ЗАГУБИ
Поемата „Балчик“, озаглавена по името на българския град, е алегория на вечните загуби. Главни герои са богинята Кибела, която е имала храм там, румънската кралица Мария, която е построила своето „тихо гнездо“ на това място, както и авторката с нейното поетично „аз“.
В Балчик е открита статуя на езическата богиня Кибела, която седи на възвишен трон, от двете страни я пазят лъвове, но главата й никога не е била намерена. Богиня на планините, плодородието и дивите животни, Кибела наказва своя възлюбен Атис, който скоро умира, а от кръвта му се раждат виолетки…
Кибела губи любимия си, няколко века по-късно губи и главата си, а на трона й се качва кралица Мария. Атис губи живота си, статуите на боговете падат във водите на Балчик… После се появяват нови богове и нови статуи…
Самота и вода.
Дълго изучава повърхността на водата,
оставя мислите ѝ да променят посоката си
като пасажи от морски риби.
Не бърза и наблюдава
сливането на облаците с мокрия хоризонт.
Болезнено
и колко още дни
осъзнава
ясната и блестяща
невъзвратимост.
Вълните разбиват
и заливат
болния ѝ разум,
изпаднала в размътена лудост, тя се сърди на целия свят
и най-вече
на себе си.
Неподвижно седи в креслото над
разпарчетосания метрополис
и гледа втренчено в далечината,
това ли е, което е подготвила
за нея съдбата?
