Скулптурите на Наталия Валтер изследват тишината на материята и невидимите следи, които оставя човешкото присъствие. В новата ѝ серия „Lite: memory in matter“ авторката насочва вниманието към процеса на вътрешна трансформация – към начина, по който преминаваме през болката и възвръщаме способността да усещаме.
Проектът се ражда от личен опит – момент на загуба и възраждане. След като губи зрението на едното си око, Валтер открива в глината нов език на общуване със света. За нея материалът е живо тяло – носител на памет, време и емоция. Повърхностите на нейните творби запазват неровности, следи от пръсти и пулса на създаването – документ на уязвимост, която се превръща в сила.
В изложбата присъстват форми, вдъхновени от лентата на Мьобиус, както и от органичната пластика на Хенри Мур и Жан Арп. Глината, земните тонове и терракотовите нюанси връщат зрителя към архетипа на земята – символ на начало, устойчивост и връзка с живото.
„Lite: memory in matter“ е не просто експозиция, а покана за съзерцание и докосване – опит да се усети какво означава да бъдеш жив в промяната, в несъвършенството, в красотата на оставените следи.
