Биографията на два рода, в която се оглежда биографията на България, литературният дебют на доцента по антропология в НБУ Евгения Кръстева-Благоева е увлекателно написан и майсторски структуриран роман, нареждащ се сред литературните събития на годината.
В премиерата на 24 октомври от 17.30 ч. в зала „Одесос“ на Археологическия музей, ценителите на хубавата книга ще чуят разказа на авторката Евгения Кръстева-Благоева за създаването на романа, както и размишленията за българската памет на водещия на телевизионното предаване „Памет без давност“ д-р Горан Благоев. Откъс от книгата ще прочете Стоян Радев Ге.К. – режисьор на постановките „Поразените“ и „Ботушът“ във Варненския драматичен театър, които също интерпретират темата за паметта.
В разговора ще се включи и писателят Николай Савов, автор на документални и художествени книги, свързани с историята на Варна. Модератор на събитието е Виолета Тончева – журналист, автор на книги за медии и сценични изкуства, пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Още в началото на романа Евгения Кръстева – Благоева уточнява, че разказаното от нея наистина се е случило. То е съхранено във фамилната памет за нейните два рода по бащина и майчина линия, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.
На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други.
В процеса на писане загубени и забравени спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява.
Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си.
„Реките на времето“ е един вълнуващ роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.
