На 14 юли 2025 г., на 83-годишна възраст, ни напусна Турхан Расиев – един от най-ярките български хумористи и сатирици, учредител на Сдружението на писателите – Варна и дългогодишен член на редакционната колегия на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“).
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненска област. Първите си литературни опити прави още като ученик – първо на турски език в Първа гимназия в Добрич, а по-късно и на български език в гимназията във Вълчи дол. Професионалният му път преминава през журналистиката – работи във вестниците „Варненски бряг“ (Златни пясъци) и „Девненски възход / Седем дни“ в Девня.
През 1968 г. излиза първата му хумористична книга на турски език – „Човещина“, а десет години по-късно публикува и първата си книга на български език – „Не плачи последен“.
В продължение на близо шест десетилетия Турхан Расиев се посвещава на хумора и сатирата, като негови текстове намират място във всички български издания с хумористични страници.
Творчеството му надхвърля 25 книги, а хумористичните му произведения са публикувани и извън България – в Русия, Турция, Румъния, Молдова, Литва, Македония, Сърбия и други страни.
Расиев е включен в антологии за афоризми, издадени през 2018 г. в Сърбия и Македония, а през 2009 г. е съставител на „Българският афоризъм“, както и на редица други сборници с афоризми и епиграми от български автори.
Турхан Расиев ще остане в паметта на читателите като майстор на остроумието, непримирим към обществените нелепици и истински пазител на българската сатира.
Дълбок поклон пред светлата му памет!
