ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за срещите си в България и Германия със съвременната опера и за своето пътуване във времето и пространството с постановката на „Фауст“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за достойнствата на оперната творба и литературния първоизточник; за привилегията на твореца с двойна идентичност да разсъждава от различни гледни точки; развитието на концепцията за „Фауст“ в постановките от 2008 в Бон и 2025 във Варна; двойствеността на човешката природа, заложена във великия роман на Йохан Волфганг фон Гьоте и творческата лаборатория в търсене на смиъла и онзи единствен миг: „О, миг поспри, ти си тъй прекрасен!“ Предпремиера – 30.05.2025, Държавна опера Варна
Премиера – 28.08.2025, XVI издание на Опера в Летния театър
След „Алма“ в Русенската опера и „Степният вълк“ във Volkstheater Рощок, Германия, се радваме отново да посрещнем във Варна известния оперен режисьор Вера Немирова за постановката на „Фауст“ от Шарл Гуно. Преди да поговорим за това, не мога да не Ви попитам за усещането след първите срещи с публиката на „Алма“ и „Степният вълк“?
Не ми се е случвало често всеки месец да имам премиера в различен театър, в различна страна и със съвсем различна тематика. Но ето, че точно това се случи тази година. Първата премиера беше „Алма“ по музиката на Любомир Денев – световна премиера в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе, с уникалната певица и актриса от Германия Мария Хелгат. Беше интересно да работя с нея върху многопластовия образ на такава забележителна личност като Алма Малер – съпругата на композитора Густав Малер, на архитекта Валтер Гропиус и на поета Франц Верфел, вдъхновила толкова много творци на XX век. После поставих в Рощок „Степният вълк“ по романа на Херман Хесе, един от ключовите романи на моята младост. Пътеводител за много хора през 60-те и 70-те години, „Степният вълк“ извежда основната мисъл, че трябва да се отнасяш към живота с чувство за хумор, да гледаш с насмешка дори на привичните неща и най-вече на себе си. Премиерата в Рощок мина с голям успех, в присъствието на композитора Виктор Ослунд от Швеция и високи гости от Шведското посолство в Германия. Днес рядко се появяват съвременни оперни творби и аз съм щастлива, че имах шанса да поставя две такива заглавия на различни сцени, при това в една и съща година.
И сега във Варна се впуснах в операта „Фауст“ на Шарл Гуно, създадена по великия роман на Йохан Волфганг фон Гьоте. Това произведение е отсъствало доста дълго време – повече от половин век, от афиша на Варненската опера и аз съм радостна, че мога да го върна сега на оперната сцена.
Като екзистенциален роман и еманация на Гьотевата философска рецепция за света, „Фауст“ е изконно германско произведение. И от композиторите, които се опитват да го пренесат на оперната сцена, само на французина Шарл Гуно се удава да пресъздаде метафизичните търсения на Доктор Фауст за смисъла на живота по такъв завладяващ начин, че неговата интерпретация остава най-популярна във времето. Какви достойнства притежава творбата?
Гьотевият „Фауст“ наистина изкушава немалко композитори. Преди Гуно тематиката занимава Лудвиг Шпор и Хектор Берлиоз, който ни оставя драматична легенда „Проклятието на Фауст“. След Гуно идват Ариго Бойто с „Мефистофел“ и Феручо Бузони с недовършения „Доктор Фауст“, Херман Ройтер с „Доктор Йохан Фауст“ и „Дон Жуан и Фауст“ и т.н. Заслужава да се отбележи, че Вагнер, Лист, Шуман, а и други композитори, пишат симфонични произведения върху „Фауст“. Предимството на Гуно е, че в сравнение с останалите оперни композитори, той набляга върху поетичната любовна история в първата част на романа и пренебрегва по-сложната и донякъде умозрителна втора част, трудна за сценично-музикална адаптация. Музиката на Гуно, наситена с копнеж, романтика и красиви моменти, звучи в равновесие с мрачните места в партитурата, които компенсират някои слабости в либретото на Жюл Барбие и Мишел Каре и придават онази философска дълбочина, която има у Гьоте. Изключително трогателна творба. Възприемам я като едно пътуване във времето и пространството и се вълнувам всеки път, когато я слушам – особено ариите на Маргарита, любовния дует между нея и Фауст, богатите картини на жанровите сцени. Гуно е добавил към произведението и трогателния образ на младия, влюбен в Маргарита Зибел, който разкрива своите чувства към нея в една от най-популярните арии на операта.
В тази вечна творба Вие влагате своето тълкуване от позицията на творец, израснал в Германия, но с български корени. Как това наслагване на две идентичности се отразява върху режисьорското Ви мислене? Как се
развива концепцията Ви за „Фауст“ от първата Ви постановка в Бон през 2008 г. в сравнение с постановката сега през 2025 г. във Варна?
Както самият Фауст казва: „Две души живеят, ах, във моите гърди“ (“Zwei Seelen wohnen, ach, in meiner Brust“). Този цитат се отнася програмно и за моя живот – след първите десет години в България заминахме с майка ми за Германия, там получих цялото си образование и се изградих като личност. Винаги съм живяла между две култури – българската и германската и същността ми на творец с двойна идентичнос, ако мога така да се изразя, ме обогатява, дава ми привилегията да разсъждавам от различни гледни точки, да се съмнявам и най-вече упорито да търся. В този смисъл – да, концепцията ми за „Фауст“ претърпява развитие в годините, на първо място заради сегашната различна обществено-политическа реалност и заплахата от война. Тази тъмна сила присъства във „Фауст“, присъства и в нашия живот и ние сме длъжни да покажем това съвременно измерение с цялата сила и отговорност, на които сме способни.
През 2008 година се срещнах за първи път с „Фауст“ в операта в Бон. Тогава имах възможност да работя с баса Мартин Цонев – българин, който от дълги години е щатен солист в Бон, поканихме го и във варненския състав на „Фауст“. С него изградихме сложния характер на Мефистофел – неговото презрение към живота, неговият цинизъм, същевременно неговата сила на манипулатор, който подтиква едно цяло общество към алчност и егоизъм. Сега с Деян Вачков разкриваме и добавяме нови страни в образа на Мефистофел. С колегите във Варна – моята творческа лаборатория за развитие и открития, изследваме, търсим, експериментираме.
Говорим ли за „Фауст“, веднага в съзнанието изниква онази крилата фраза на търсещия човек „О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!“ (Dann werd` ich zum Augenblicke sagen: Verweille doch, du bist so schön!
Този миг идва малко преди Фауст да издъхне. Той олицетворява борбата между стремежа към знание и проникване в тайните на всемира от една страна и потребността от житейски преживявания и наслади от друга, характерна за титаничните личности от „Буря и натиск“ (“Sturm und Drang”). Ярък представител на това литературно течение, Гьоте представя Мефистофел не като враждебен на човека средновековен Сатана, а като дух на отрицанието, необходим за вътрешното му развитие и себепостигане.
Доброто и злото са изведени в двете антиподни фигури на Доктор Фауст и Мефистофел, но в техните превъплъщения Гьоте залага сложните проявления на човешката природа с нейната светла и с нейната тъмна страна. Да се покаже тази амбивалентност на духа, „що злото все желае, а добро създава“, е интересна творческа задача. Как Ви партнира в нейното решаване постановъчният екип – диригентът Светослав Борисов, сценографът Олга фон Вал, костюмографът Юлиян Табаков, хореографът Анна Пампулова?
С маестро Светослав Борисов, който също като мен, работи в Германия и в България, имам прекрасни спомени от предишната ни съвместна продукция във Варна – „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер. С Юлиян Табаков също ме свързва дългогодишно творческо приятелство. Съмишленик и радикален естет, Юлиян е в непрекъснат диалог с мен, за да се стигне до наѝ правилната, най-вярната линия на разказа спрямо произведението и в съпоставка с нашето време. Във „Фауст“ войната, която не се вижда, но се усеща, играе огромна роля. Валентин е войник, заминава на бойното поле и поверява сестра си Маргарита на бога; войнишки хорове възпяват честта да дадеш живота си за родината… Днес по новините ежедневно слушаме за актуалните войни, които ни заобикалят в непосредствена близост… Разполагаме началото на спектакъла в една военна или по-точно следвоенна обстановка – едно време, в което хората, загубили надежда, стават подвластни на изкушенията на Мефистофел.
Олга фон Вал е сценограф от Берлин с огромен опит. Възпитаничка на известния художник Ахим Фрайер, тя носи усет за абстрактното, същевременно подкрепя наратива с конкретни препратки към ежедневното. Безконечната вита стълба, мрачната лаборатория и кабинетът на отчаяния Доктор Фауст се превръщат в улична среда с бетонни елементи, които разказват за градската беднота и затворения свят, от който иска да избяга Маргарита. Исках да събера Олга фон Вал и Юлиян Табаков в един проект и осъществих тази своя отдавнашна идея във варненския „Фауст“. Към тези двама творци ще добавя уменията на мултимедийния експерт Димитър Иванов и хореографския замах на Анна Пампулова, с която вече за трети път се срещам във Варненската опера.
След „Графиня Марица“, „Дама Пика“, „Хитрата лисичка“ и „Летящият холандец“ на оперната сцена във Варна, добре познавате възможностите на състава и забелязвам, че в екипа на „Фауст“ отново избирате певци, които са доказали силното си присъствие в предишни Ваши постановки.
Ансамбълът на Варненска опера е първият, с който имам шанс постоянно да работя и да доразвивам. Ние вече говорим един и същ език, певците знаят какво да очакват от мен и аз от тях. Имаме изградена база на доверие и това е решително обстоятелство за качеството на работата ни. Наблюдавам с удоволствие как те надграждат постигнатото и допринасят с огромен професионализъм и отдаденост за успеха на всяка следваща постановка. Не на последно място, бих искала да спомена и силното присъствие на артистите-певци от хора. За мен работата във Варна винаги е като завръщане у дома.
Нека добавим към „Фауст“ и визията, в която по Ваша идея графичният дизайнер Славяна Иванова използва Гьотевия „Кръг на цветовете“.
Философската дълбочина, заложена във „Фауст“ от Гьоте, кореспондира с теорията за цветовете на този енциклопедичен ум – изследовател, философ, поет, драматург, държавник. В края на XVIII век той извежда в своите занимания с психологията на цветовете заключението, че съществуват шест основни цвята: лилав, червено-жълт, жълт, зелен, син и червено-син. Техните комбинации, преливащи се в цветно колело, образуват т. нар. Гьотев „Кръг на цветовете” – една великолепна асоциация за многостранните интерпретации, с които „Фауст“ и въобще изкуството ни предизвиква.
Цялото интервю предстои да излезе в юнския брой 2025 на сп.“Култура“.
ФАУСТ
Опера от Шарл Гуно в пет действия по пиесата на Йохан Волфганг фон Гьоте, либрето Жул Барбие и Мишел Каре
Постановъчен екип: Диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Олга фон Вал (Германия), костюмограф Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, диригент на хора Теодора Георгиева, мултимедия Димитър Иванов, светлинен дизайн Валентин Андонов, асистент режисьор Димитър Левичаров, помощник режисьори: Вероника Минкова, Тихомир Трифонов; корепетитори: Игнасио Апариси, Милена Лазарова, Соси Чифчиян; графичен дизайн на плаката Славяна Иванова
Действащи лица и изпълнители: Фауст – Артур Еспирито, Рейналдо Дроз; Мефистофел – Деян Вачков, Мартин Цонев; Маргарита – Илина Михайлова, Ирина Жекова, Жана Костова; Валентин – Иво Йорданов, Свилен Николов; Зибел – Лилия Илиева-Михайлова, Олена Арбузова; Марта – Михаела Берова, Силвия Ангелова; Вагнер – Гео Чобанов, Евгений Станимиров. Възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Предпремиера – 30.05.2025, Държавна опера Варна
Премиера – 28.08.2025, XVI издание на Опера в Летния театър.
