С тържествен военен ритуал с полагане на венци и цветя пред мавзолея на крал Владислав III и паметника на Янош Хуняди, както и с панихида, отслужена от свещеници при храм „Св. Димитър“, беше отбелязана 580-ата годишнина от Битката при Варна.
Събитието се състоя в Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“, който е част от Националния военноисторически музей. На церемонията присъстваха заместник-кметът Снежана Апостолова, областният управител проф. Андрияна Андреева, началникът на Военноморската база капитан I ранг Борислав Великов, представители на Националния военноисторически музей, Унгарското посолство в България, ОД на МВР, районните кметства, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Съюза на ветераните от войните и граждани.
По повод годишнината бе открита и временна изложба „Варна. Последната битка“, разказваща за организирането и реализирането на последните кръстоносни походи на Балканите (1443 г. – 1444 г.) в опит да се противопоставят на османската инвазия. За първи път пред варненска публика е изложен първият исторически трактат, посветен на България „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан Бакшев. Трудът е създаден, за да привлече вниманието на западното християнство към съдбата на българите. Трактатът е една от стъпките в помощ на дипломатическата мисия на чипровския революционер, книжовник и духовник, целяща осъществяването на нова европейска военна коалиция срещу Османската империя.
Експозицията включва още средновековно въоръжение и снаряжение, монети, накити и предмети от бита, сред които халкинчата ризница, шлем, алебарда, железни бойни ядра, монети, голям двузъб ключ и др., които илюстрират времето на последните кръстоносни походи на Балканите. Изложбата „Варна. Последната битка“ е реализирана в партньорство с Националния археологически институт с музей при БАН, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Шумен, и може да бъде разгледана до края на януари 2025 г.
Историята на Битката при Варна започва през есента на 1443 г. , когато 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанася поражение на турските войски при Ниш, навлиза в България и стига до Златица. Впоследствие се насочва към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принуждават Владислав III да сключи мир и да се върне. Но той не се отказва и на следващата година отново предприема поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Преминават река Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минават покрай Търново и се насочват към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците вече са пред стените на Варна, където в засада ги очакват многобройните войски на султан Мурад II.
