Якопо Сипари ди Пескасероли е постоянен гост-диригент на Варненска опера, удостоен със званието „посланик на Пучини“ и безспорен любимец на зрителите заради неповторимия си, по италиански емоционален стил на водене на оркестъра. Малко преди последното за годината представление на Пучиниевия Триптих маестрото говори за дълбоките емоции, философията и изключителната музика в трите едноактни опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“, които публиката ще гледа на 19 октомври.
Вярно ли е, че Триптихът е най-сложната творба на Пучини?
Несъмнено това е много комплексна творба и за изпълнителите, и за слушателите. Преди всичко това е едно прекрасно вътрешно пътуване в търсене на себе си, минаващо през всякакви моменти и житейски емоции. Това е отговорът, който Пучини дава на въпросите, които всеки ден си задаваме за живота. Като диригент за мен винаги е било предизвикателство да поставям тази творба не само заради продължителността ѝ, но преди всичко заради нуждата да се създадат различни нива на емоция.
Кое прави Триптиха толкова различен, толкова специален?
Към края на живота си Пучини има момент на доближаване, ако не до Бога, то поне до духовността. Мисля, че това е нещо обичайно за хората, които са близо до смъртта. Фактът, че е имал сестра монахиня, определено му е помогнал да се обърне към някои аспекти, които до онзи момент не са били доминиращи в неговата музика. На първо място идеята за трите опери като едно цяло, което наподобява „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, е нещо съвсем ново. После идва и опитът да се включат всички човешки емоции в една велика творба, което я прави определено необикновена. Три съвсем различни произведения, които описват човешкия живот в най-жестоката му реалност: болката, която свързва трите, както и любовта, макар че във всяка опера тя е описана по абсолютно различен начин. Тук Пучини е преди всичко философ и чак след това композитор. Художник на човешките емоции. Дори финалната комедия всъщност е трагедия, маскирана с ирония, като самия живот.
Какво е за диригента да води в една вечер три толкова различни в емоционално отношение опери?
Лично за мен винаги е голяма отговорност, но и огромно удовлетворение. Обичам да дирижирам тази творба, защото в нея всички са подложени на изпитание да демонстрират не само техника, но най-вече да покажат способността си да изразяват всякакъв вид емоции.
Още през лятото започнахте подготовката на Триптиха с варненските солисти и оркестър, какви са впечатленията от съвместната Ви работа по този шедьовър на Пучини?
Въпреки високата трудност трябва да кажа, че солистите се справят блестящо! Да не забравяме, че не само В Триптиха, но във всички творби на Пучини разбирането на либретото е фундаментално, то представлява вероятно най-важният елемент от произведението. Солистите работят изключително усърдно и се фокусират върху всеки детайл, заложен в партитурата.
Работата ни с оркестъра е сложна, защото за музикантите е още по-трудно. С музика е необходимо да изразиш това, което е казано с думи. Затова трябва да се отделя огромно внимание на нюансите, силата на звука, промените в темпото, така че изпетият текст да бъде силно подчертан от музиката.
Какви музикални способи ползва Пучини, за да изрази страданието в „Сестра Анджелика“, гнева в „Мантията“, иронията в „Джани Скики“?
Използва своя велик музикален гений. Използва най-вече необикновени музикални теми, които предават емоции чрез музика. Затова е толкова важна майсторската употреба на инструментите и оркестровия тембър заедно с огромното разнообразие от нюанси.
Кое в творбата е най-въздействащо за публиката?
Истините. Както казва Аристотел, хората в театъра имат нужда да видят истината, разказана от някой друг, за да си спомнят какви щастливци са всъщност. На сцената всяка емоция е обрисувана много по-силно отколкото в действителността и публиката по този начин може интензивно да почувства това, което гледа, съотнасяйки го към собствения си живот. И после идва музиката – вероятно една от най-красивите, писани от Пучини.
Коя е Вашата любима опера от трите?
Без колебание „Сестра Анджелика“.
Като носител на званието „посланик на Пучини“, колко негови заглавия дирижирахте тази година, в която светът чества 100 години от смъртта на гения?
Много. Дирижирах почти всичките му опери през тази година и съм толкова щастлив, защото изключително обичам Пучини, това беше моята година. Водих най-много спектакли на „Мадам Бътерфлай“ – това вероятно е операта, която най-добре ме изразява и затова ми е любима.
Интервю на Пламена Александрова
