Варненският апелативен съд потвърди задържането под стража на руски гражданин, издирван в родината си по три обвинения. Мярката за неотклонение спрямо Ваган Б. е била взета от Варненския окръжен съд, но той обжалва определението.
58-годишният мъж е търсен по разследване за придобиване от страна на банка на недвижим имот на необосновано завишена цена, за предоставяне на банков заем на неплатежоспособен кредитополучател и за пране на пари. Той е бил привлечен като обвиняем миналата година, наложена му е била мярка „задържане под стража“ от руски съд и е бил обявен за международно издирване чрез Интерпол от руското МВР. След като е бил установен в България, е бил задържан от Окръжния съд във Варна с предварителна мярка за неотклонение „домашен арест“ до депозиране на материалите от искащата държава. Впоследствие Руската федерация е изпратила молба за екстрадиция на своя гражданин. Това е наложило ново произнасяне на съда.
Защитата смята завишаването на процесуалната принуда за необосновано. Ваган Б. не се е укривал нито от българските, нито от руските власти. Той има бизнес и адрес в България. През месеца, в който е бил под домашен арест, не се е отклонявал от тази мярка. В негов интерес е да изложи съображенията си в производството по същество. Освен това чуждият гражданин е с влошено здраве.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна бе категоричен, че не се касае за животозастрашаващо състояние. Заболяванията на исканото лице са хронични и се контролират с медикаменти. Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест императивно изисква мярка „задържане под стража“ за осигуряване на лицето за разглеждане на същинското производство.
За да аргументира решението си, Апелативният съд взе предвид изпълнените изисквания на закона: молбата за екстрадиция на руската Генерална прокуратура отговаря на необходимите условия; установени са престъпленията, за които се иска екстрадицията; руски съд е наложил мярка „задържане под стража“; лицето е обявено за международно издирване. Разследваните престъпления попадат в обхвата на Договора за правна помощ по наказателни дела между България и бившата съветска република.
Правната квалификация на деянията по руското законодателство предвижда минимални наказания 7 – 10 години лишаване от свобода. Престъпленията се наказват и от българския Наказателен кодекс. Давността за наказателно преследване не е изтекла. Въззивният съдебен състав съобрази и данните за укриване, на които се е позовал руския съд, разглеждайки мярката за неотклонение. От тази гледна точка няма съмнение в наличието на реален риск от укриване.
Апелативният съд почерпи допълнителен довод от правните връзки на Ваган Б. с друга държава – той има и канадско гражданство. Делото съдържа данни за негова трайна обвързаност с тази страна. Имуществените му връзки с българската държава и чистото съдебно минало не могат да се противопоставят на практиката на Европейския съд за правата на човека и българските съдилища, които отчитат тежестта на очакваното наказание.
Здравословното състояние на издирваното лице не изисква специфични условия за мястото на престоя му. За заболяванията е препоръчано единствено медикаментозно лечение.
С тези мотиви апелативната инстанция потвърди определението на първостепенния съд, с което на Ваган Б. е била взета мярка „задържане под стража“. Съдебният акт не подлежи на обжалване.
