Мария Миу е сред най-добрите румънски сценографи, многократно награждавана заради разпознаваемия ѝ почерк, изискан стил и специално внимание към детайла. Еднакво изявена на оперната и театралната сцена, тя работи и в киното, а творческата ѝ биографията включва десетки модерни и класически заглавия. По покана на режисьора Габор Томпа, Мария Миу работи за първата му постановка в България – „Както ви харесва“ от Шекспир в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Предпремиерата предстои на 16, а премиерата на 17 октомври 2024 г.
За режисьора Габор Томпа това е първа постановка в България, а за Вас?
Работила съм по цял свят, но в България досега не съм била. С Габор Томпа направихме една постановка преди 40 години, но тя беше забранена заради времената, в които живеехме тогава. Във Варна е втората ми творческа среща с Габор.
Като един от най-значимите румънски сценографи и носител на множество награди, за всички тези години имате ли изградени предпочитания към определено заглавие или автор?
Да, имам, но няма да кажа кое (усмихва се). Обичам всичките си постановки, те са ми като деца. По-привързана съм към някои от тях заради енергията, която е съществувала в онзи момент, заради факта, че много добре сме работили като екип със силна връзка помежду ни. Не бих посочила заглавие, защото всъщност имам подобно усещане с всяка пиеса, по която започвам работа – всеки път започвам отначало.
Светът на Шекспир е цяла отделна вселена. Как подхождате към визуалното представяне на тази вселена, особено в комедиите му, които са толкова жизнени, наситени с герои и обрати в сюжета?
На първо място подхождам според режисьорската концепция, което е водещ принцип, разбира се. Много важно е да създадеш пространство, в което актьорите да се чувстват удобно. Ако те заобикалят декора, не могат да го използват и не се вписват в него, нещата не се получават. Затова в големия творчески екип режисьорът, сценографът, хореографът, актьорите – всички трябва да се чувстваме съмишленици, за да достигнем до общата цел. Трябва да вярваш в концепцията. Ако не вярваш, значи не я разбираш. Ако я разбираш, можеш да надграждаш и да твориш. Изключително важно е да се създава магия на сцената, независимо дали визията е модерна, класическа или извън конкретно време.
При създаването на декор и костюми към историческото време в пиесата ли се придържате, или предпочитате съвременна сценография? Как бихте описали визията на „Както ви харесва“?
Не мога да кажа, че предпочитам едно от двете, просто се опитвам да бъда много креативна във всяка форма и стил, във всеки подход към дадената пиеса. В „Както ви харесва“ може би на пръв поглед ни се струва, че това е една отдалечена действителност, но всъщност не е така. Всичко е много близо до нас, тази смесица от дива природа и култура. Затова декорът представлява стар, изоставен театър, което дава възможност да се случват всички тези различни действия, може би не съвсем логични, според днешните ни възприятия. Костюмите са по-скоро съвременни, но в същото време съм си поставила за цел те да са достатъчно театрални, различни от ежедневните дрехи в магазина.
Виждам, че костюмите са с много богати детайли. Колко важни са детайлите на сцената?
Винаги участвам в изработката на костюмите заедно с шивачките. Обичам детайлите, за мен те са много са важни. Участвала съм в няколко известни филма и оттогава съм обсебена от детайла. Детайлите дават заряд на костюма и на образа и помагат на актьора да влезе в образ. За да достигнеш до сърцето и ума на зрителя, той трябва да види, да чуе, за да почувства.
Случва ли Ви се да направите компромис, ако нещо от концепцията Ви не може да бъде изработено технически – променяте ли го, или търсите начини да се осъществи?
Първо винаги опитвам да го направя по някакъв начин, но и не се фиксирам върху това да стане на всяка цена. Доста съм адаптивна, не променям самата идея, но променям например техниката, по която да се изработи.
Работите за театър и за опера. Коя от двете сцени Ви дава повече свобода като творец?
Има големи разлики между двата вида сценография. В операта зависиш от предишните възприятия за сюжета, от изградените представи за това какво е опера, какво трябва да има на сцената. И е малко по-трудно. Да, може би е по-зрелищно, защото участват много хора – хор, балет, солисти. Но определено в театъра имам повече свобода.
Помагат Ви няколко студенти от Националната ни художествена академия. На какво искате да ги научите и да им покажете от работата си?
Те наистина ми помагат и са много добри начинаещи дизайнери – млади, но вече изявени. Опитвам се да им предам колко е важно да бъдат свободни в идеите и в творчеството си. И чак след това да мислят за бюджета и за техниката. Идеите и свободата на твореца са на първо място, защото ако ги имаш и знаеш какво искаш, си способен да правиш промени и пак да постигнеш целта си.
Интервю на Пламена Александрова
