Режисьорски прочит на „Както ви/ни харесва“ от Шекспир

Четири века след смъртта си Уилям Шекспир (1564-1616) продължава да ни докосва, удивлява, иронизира, разсмива и разплаква със своите неостаряващи творби. Шекспир, може да се каже, е вечният съвременник. Независимо от съмненията и спекулациите около авторството и личността му, той очевидно има какво да каже на всяка епоха и затова епохите му отвръщат с все нови и нови театрални и филмови интерпретации на неговите 37 пиеси, 157 сонета, в добавка няколко поеми.

Заложените в тях теми, сюжети и ситуации произлизат от всекидневието, но не остават при него, а го издигат в ранг на вълнуващо, многопластово и многозначно, пъстроцветно и невероятно жизнено изкуство. Това е енигматичният Шекспиров свят, в който завинаги пълнокръвно живеят влюбените Ромео и Жулиета, коварната Лейди Макбет, ревнивият Отело и всички други герои, превърнали се в нарицателни за определено човешко поведение.

Тук рефлексията излиза от чисто театралното, за да се прехвърли в сферата на философското. Несъмнено нкой друг автор не е постигал такова всеобхватно въздействие върху публиката. Дължи се, разбира се, на всички онези интегрални качества, които характеризират стила на великия драматург. Едно от тях е неподражаемото майсторство, с което той знае как да увлече зрителя и да прикове вниманието му към случващото се на сцената, още от първите реплики чак до края на спектакъла. „Всички сте призовани“, гласи поканата му за съучастие и в обаятелната комедия „Както ви харесва“.

Играна за пръв път през 1600 г. в театър „Глобус“ в Лондон, на който Шекспир е бил съсобственик, пиесата е публикувана след смъртта му в прочутото „First Folio“ (1623), спасило от забвение 36 драматургични творби на барда. Забележителни адаптации на „Както ви харесва“ правят театрите „Old Vic“ (1936) и „Shakespeare Theatre” (1961) с Ванеса Редгрейв, както и най-дълго задържалата се на сцената на Бродуей постановка (1950) с Катрин Хепбърн.

Сюжетът следва почти буквално събитията в романа „Розалинда“ на Томас Лодж, допълнени с двама нови герои – шута Точилко и меланхоличния благородник Жак, които са натоварени с ролята на коментатори, в някаква степен и критици на обществените порядки в Елизабетинска Англия. Тяхното присъствие придава социален оттенък, който отличава „Както ви харесва“ от другите Шекспирови комедии и проправя пътя за „Бурята“ и „Мяра за мяра“. Образът на Точилко (от англ. Touchstone, метафорично за мерило) е първият от поредицата знаменити шутове в творчеството на Шекспир.

Определят „Както ви харесва“ като пасторална комедия, заради Арденската гора във Франция, където се развива по-голяма част от действието. Асоциативно с Арденската гора в английския Йоркшир, библейската градина Едем и утопичната Аркадия, идиличното царство на бога на природата и животните Пан, Шекспир заселва героите си във въображаемо пространство. В този пасторален рай, презрял стремежите към власт, зловредните парламентарни интриги и светската суета, е съвсем естествено да откриеш „…в дървото — думи, в потока — книга, съвет — в скалата и добро — навред“.

В идилията на този съвършен свят на любов и единение с природата търсят убежище прогонената от двореца на своя чичо Княз Фредерик Розалинда и нейната братовчедка Целия. Шекспир ги заплита в редица перипетии, но накрая ги възнаграждава с хепиенд, в който всички герои разкриват най-добрата си страна, Розалинда и Орландо, Целия и Оливър, Точилко и Одри намират любовта, двамата братя Княз Фредерик и Князът Изгнаник се помиряват и се възарява всеобща хармония.

В „Както ви харесва“ триумфира любовта във всичките ѝ образи, всичко е разрешено на любовта. Следвайки тази основна тема, Шекспир си служи с еднаква лекота с проза и поезия: „Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!“ или „Любов, това е / да се прекланяш, да благоговееш, / да пламенееш, стенеш и копнееш, / да чакаш дни и нощи търпеливо, / нетърпеливо, в трепет и молба, / да се разтапяш от страстта…“.

Подчертано театрализирана, комедията извежда на преден план и връзката между живота и изкуството – героите често отъждествяват себе си с актьори, зрителите също са призовани да разглеждат себе си като артисти. Именно в „Както ви харесва“ намираме онова сюблимно прозрение на Шекспир: „Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе …“. Иконичният паралел вероятно е най-цитирана крилата фраза на всички времена. В този контекст трябва да се добави, че заради включените в нея песни, „Както ви харесва“ е и „най-музикалната“ пиеса в творчеството на Шекспир.

Актьорите на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ имат честта да работят над „Както ви харесва“ със световноизвестния румънски режисьор Габор Томпа, автор на над 100 театрални постановки на 4 континента, президент (от 2018) на Съюза на театрите в Европа (UTE) и артистичен директор на неговия фестивал Interferences, също директор на Унгарския държавен театър в Клуж-Напока, основател на Театралния факултет в града и ръководител на катедрата по режисура, преподавател по режисура в Театралната академия в румънския град Търгу-Муреш и Калифорнийския университет в Сан Диего.

Съюзът на театрите в Европа (UTE), основан през 1990 г. от френския министър на културата Жак Ланг и известния режисьор Джорджо Стрелер, развива международното партньорство и интелектуалния обмен в търсене на съвременна театрална естетика. В UTE членуват над 40 театри от Европа, сред тях единствена от България е Театрална работилница „Сфумато“.

Драматург на „Както ви харесва“ от Шекспир, първата българска постановка на Габор Томпа, е Аглика Олтеан – драматург в различни периоди на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, автор на Юбилейния албум за 100-годишнината на театъра (1921-2021) и преводач от френския оригинал на „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, първата пиеса в летоброенето на Варненския театър, поставена някога от Стоян Бъчваров и 104 години по-късно от Стоян Радев Ге.К.

КАКТО ВИ ХАРЕСВА

от Уилям Шекспир

Превод Валери Петров

Режисьор Габор Томпа (Румъния)

Сценография и костюми Мария Миу (Румъния)

Композитор Тибор Цари (Румъния)

Хореограф Флорин Фиерою (Румъния)

Драматург на спектакъла Аглика Олтеан

Помощник режисьор Валентина Козарева

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК – Валентин Митев

КНЯЗ ФРЕДЕРИК – Валентин Митев

АМИЕН – Станислав Кондов

ЖАК – Константин Соколов

ЛЬО БО – Пламен Димитров

ШАРЛ – Гергана Арнаудова

ОЛИВЕР – Хенри Ескелинен

ОРЛАНДО – Недялко Стефанов

АДАМ – Свилен Стоянов

ТОЧИЛКО – Стоян Радев


viber

Total
0
Shares

Ремаркета под наем във Варна
Подобни статии