Денят на св. Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че „затваря кръга“ на старата година. Стефан е сред най-разпространените имена в България и в превод то означава „венец“.
Св. Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях.
Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските старейшини веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник, извели го извън Ерусалим, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Последните думи на светеца преди да издъхне били: „Господи, не им зачитай този грях!“ и така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик (първомъченик), загинал в името на вярата.
Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му – Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 година мощите на свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава „венец“. Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик св. Стефан. На тази дата имен ден празнуват Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стана, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойо, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Цанка, Цанко, Цано, Цона, Цонко, Цоньо.
