Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.
– Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов – преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.
– „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.
– От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети – предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.
– „Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии – един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.
– Как се отрази стилистичната и езикова подкрепа, която големият австрийски бас Курт Ридл оказа на солистите?
– Да, той наистина допринесе много за вникването в естетиката на Вагнер и в артикулацията на немски език при пеене. Украинската певица София Солови, която ще дебютира в ролята на Сента и унгарският бас Марсел Бакони, който заедно с Деян Вачков репетира ролята на Холандеца, са немскоговорящи. Много добре подготвен започна репетициите Валерий Георгиев, който изпълнява партията на Ерик, другите солисти се включиха с известно закъснение, но с времето всички влязоха в необходимата форма. Трябва да уточним, че за разлика от Западна Европа, особено Австрия и Германия, където творчеството на Вагнер се радва на особен пиетет, а Вагнеровият фестивал в Байройт е притегателен пункт за безброй почитатели от цял свят, в България Вагнер не се поставя често. И е чудесно, че тази години в София се организира първият български Вагнеров фестивал.
– Варненската опера поставя „Летящият холандец“ за втори път в най-новата си история.
– Освен това, преди 10 години аз дирижирах концертно изпълнение на „Летящият холандец“ в Летния театър. В тази ранна романтична творба на Вагнер, всъщност втората му успешна опера след „Риенци“, той заявява могъщия си талант, разгърнал се докрай в следващите му произведения. За съжаление, у нас битува неправилното схващане, че Вагнер се пее силово. Убеждавал съм певците, че ако затворят очи, биха могли спокойно да се впуснат във Вагнер с вердиевата кантилена, с неговата фразировка, която изисква топлота на тембъра при звукоизвличането, с онзи специфичен вердиев аристократизъм, ако щете. Да, има „викащи“ вагнерови певци, но това не е еталонът, към който ние трябва да се придържаме. Тъкмо напротив – трябва да бягаме от него, защото Вагнер, особено ранният Вагнер, е изпълнен с топлота, мек звук и красива фразировка.
Вердиевият аристократизъм присъства в „Летящият холандец“, независимо че Верди и Вагнер, тези двама велики композитори, са творили в коренно различна естетика. Макар и антиподи, в „Летящият холандец“ могат да се намерят допирни точки между тях. Разисквам тази тема с певците, за да ги окуража да избягат от страха пред Вагнер.
– Как се пренася опитът с Вагнер от Германия в България, доколкото рецепцията за Вагнер в двете страни е несравнима?
– Вагнер е в кръвта и начина на мислене на германците, те са израснали с него, той е част от тяхната култура, докато тук базата за неговото възприемане е различна и точно в това се състои предизвикателството. По принцип, когато се сблъскаш с нещо ново и трудно, то изглежда непостижимо, но това е само в началото. Подтикван от стремежа да върви напред, да се развива и усъвършенства, човек успява да преодолее трудностите. И най-далечната цел става близка, когато правилно се разпределят крачките по пътя към нея.
– Любопитно е да си представим обратното – какво би било, ако поставите българска опера в Германия?
– О, на германците сигурно ще им бъде трудничко с нашите неравноделни тактове (усмихва се).
– Тук няма да пропусна да Ви поздравя за номинацията „Диригент на годината“ в Германия, която Ви подреди в елитната класация на списание „Die Opernwelt”.
– Благодаря! Поласкан съм от тази номинация и същевременно съм здраво стъпил на земята. Обичам да съм не само „летящ холандец“ (усмихва се). Гледам на това признание като хубав знак, който ме радва и ми дава увереността, че вървя в правилната посока. За мен е чест да бъда номиниран, редом с такива диригенти като Кирил Петренко, Кристиан Тилеман, Владимир Юровски, Себастиан Вайгеле.
– В „Ариадна на Наксос“ в Магдебург, която Ви донесе номинацията „Диригент на годината“, сега в „Летящият холандец“ във Варна или в което и да е друго заглавие, над което работите, следвате ли някакъв основен принцип?
– Да, опитвам се да бъда адаптивен. Теория и практика често се разминават. Винаги тръгвам от една ясна концепция за идеите, които искам да вложа и за цялостната архитектура на постановката. В дадена среда всичко това намира своята конкретика, която представлява моето поле за работа. На базата на съществуващото се стремя да изградя нови умения и да ги развия до степен, която максимално се доближава до първоначалната ми представа за постановката. Всеки момент, в който установявам и анализирам фактите, ми дава отговор на въпроса докъде сме стигнали в репетиционния процес и как трябва да продължим нататък. Ситуацията е динамична и непрекъснато пренарежда приоритетите – сега работим върху това, после върху друго, връщаме се и повтаряме, докато не получим желания резултат. Абсолютна величина, разбира се, няма. Ако вложиш още повече любов и старание, ще стане… по-вкусно (усмихва се). То е като с хубавата храна, ако нямаш трюфел, няма как да стане вкусно ризото. Подправките навсякъде са важни (усмихва се).
– С какви подправки си служи маестро Светослав Борисов?
– Мой принцип е първо аз да съм добре подготвен, да знам какво искам, накъде искам да поведа екипа, каква е целта ми. Оттам нататък се опитвам да създам такава работна атмосфера, която да запали, а не да обезсърчава хората. Да ги провокира, в добрия смисъл на думата, да сме всички на борда… на „Летящият холандец“ (усмихва се). Ние сме екип, в който аз не мога без тях и те не могат без мен, така че заедно трябва да се опитаме да постигнем най-доброто от възможното.
– Как си партнирате с Вера Немирова, с която „Летящият холандец“ Ви събира за втори път?
– Вера Немирова е изключителен режисьор с оригинални концепции, които винаги успява да превърне в кауза за екипа. Подчертано адаптивна, тя се съобразява със средата, но запазва и провежда последователно режисьорските си идеи. Същото се старая да правя и аз, така че двамата се допълваме. Тя реагира на музикални нюанси, аз се опитвам да реагирам на нейни режисьорски виждания и тази хармония между режисьор и диригент стимулира и обогатява целия процес. Щастлив съм да работя с Вера, с която съдбата ме срещна още в студентските ми години в Грац, за да ни събере отново, вече в творчески тандем, на оперната сцена. Нейната креативност, емпатията и умението ѝ да мотивира хората и да ги увлича в замисленото от нея творческо предизвикателство, винаги ме впечатляват.
– След премиерата “Летящият холандец“ ще представи Държавна опера Варна и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Какво означава за Вас това доверие?
– Надявам се „Летящият холандец“ да се представи достойно на фестивала в Стара Загора и да заеме престижно място в афиша на Варненската опера, с която ме свързват скъпи спомени. Всъщност никога не съм си тръгвал от Варненската опера, така че сега се връщам на място, към което принадлежа. Това е театърът, на който много дължа, в него съм направил първите си стъпки като оперен диригент. Винаги ще бъда благодарен на Варненската опера, тя остава моето вкъщи.
С Варна съм дълбоко емоционално свързан и в личен план чрез моите родители, прекрасната ми съпруга Рени и малката принцеса Мадлен, която се появи неотдавна и всеки ден ни дарява с огромно щастие. Няма нищо по-зареждащо от това да се прибера у дома и да я гушна в обятията си!
След уроците по пиано в родния си град Русе, СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ завършва СМУ „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира със специалност тромпет в Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Специализира в майсторските класове на прочути диригенти, като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур.
През 2007 г. основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт.
Утвърждава се като диригент, а от 2013 г. и като главен диригент на Държавна опера Варна. Получава Награда „Варна“ 2015 за постановката на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, хореография на Сергей Бобров.
След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. Гостува на Софийската опера и балет, Музикалния театър на Гелзенкирхен, Операта на Магдебург, Истанбулската опера. Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижира концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Щефаниензал – Грац, Бетовен Хале – Бон, Концертхаус – Дортмунд, Поли Театър – Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия, Швейцария. Постоянни контакти го свързват с Виенския Моцарт Оркестър и с Гьотингските симфоници. През 2015 г. дирижира австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки.
От 2016 г. работи в Оперния театър на Магдебург, където заема позициите първи диригент и заместник Генерален музикален директор.
В репертоара му влизат известни оперни заглавия, сред които „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно, „Аида“ на Джузепе Верди, „Хензел и Грегел“ на Енгелберт Хъмпърдинг, „Саломе“ на Рихард Щраус, „Тоска“ на Джакомо Пучини, „Летящият холандец“ на Рихард Вагнер, „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети, „Риголето“ и „Фалстаф“ от Джузепе Верди, „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт и др. Във Варна поставя през последните години „Дон Паскуале“, „Ромео и Жулиета“ и „Летящият холандец“.
„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“
Опера от Рихард Вагнер
Диригент-постановчик Светослав Борисов
Режисьор Вера Немирова
Сценография Чавдар Чомаков (по Том Муш)
Костюмография Павлина Ойстерхус
Мултимедия Димитър Иванов
Диригент на хора Надежда Маккюн
Стилова и езикова подготовка Курт Ридл
Оригинални видеа Бахадир Хамдемир
Действащи лица и изпълнители:
ДАЛАНД, НОРВЕЖКИ МОРЯК – Гео Чобанов, Евгений Станимиров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ – Димитринка Райчева, Линка Стоянова, София Солови
ЕРИК, ЛОВЕЦ – Валерий Георгиев, Мартин Илиев
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА – Калина Жекова, Силвия Ангелова
КОРМЧИЯ – Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз
ХОЛАНДЕЦА – Деян Вачков, Марсел Бакони
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Хор на Варненската детско-юношеска опера
Продукция на Държавна опера Варна, в партньорство с Операта на Магдебург
Премиера – 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена
Старт на Коледния музикален фестивал – Варна 2023
