Стоян Радев говори за участието си в „Под игото“.
Трябва да кажа, че много харесвам романа и очаквах с възбуда репетициите. Сега ще издам една тайна. Исках да играя Хаджи Ровоама. Месеци наред преследвах Бина Харалампиева и настоявах да ми даде тази роля, защото е скучно навсякъде, където има някакво зло, все аз да го играя. Първоначално тя прие, но после отказа с аргумента, че не може да ми даде една от и без това малкото женски роли в нашата постановка. Наистина женските образи са само четири.
Така си останах при Кириак Стефчов. Не знам дали това е най-интересната роля за пресъздаване, защото в „Под игото“ няма безинтересни роли. Това се дължи най-напред на Иван Вазов и обичта му към българина, подправена с лека ирония, уловена великолепно в драматизацията на Юрий Дачев. В същата посока чудесно ни води и Бина Харалампиева, така че в историята, която разказваме, не мога да откроя който и да било образ като по-интересен.
Преди няколко дни влязох в салона, за да гледам репетицията на сцени, в които не участвам и много бях впечатлен колко силно въздейства играта на най-младите актьори, които са възможно най-далече от онова възрожденско и революционно време. Грам фалш нямаше в изпълненията на Богдан Бухалов като Бойчо Огнянов, Недялко Стефанов като Кандов, Христина Джурова като Рада Госпожина, Габриела Боева като Лалка. Помислих си, че възторгът в човека, независимо в какви думи е облечен и в кое време е изречен, остава един и същ, дори да са изминали столетия. Вероятно и заради това архаичните думи звучат в устата на младите толкова автентично, че ги чуваш, разбираш и им вярваш. Заслугата е, разбира се и на таланта на нашите млади артисти, които много харесвам.
Не само „Под игото“, каквото и да отворим от Вазов, то изглежда съвременно и актуално. Преживявам го непрекъснато и с моята постановка на „Двубой“, която се играе вече няколко години. Харесваме Вазов, защото той описва своите персонажи с любов, той ги обича дори в провалите им. Да вземем например моя Кириак Стефчов. Героят е замислен като лош, но Вазов не го сочи с пръст, не го извежда еднопланово, а залага в него характеристики, които обясняват поведението му и предизвикват размишления у зрителя.
Роден на 21.07.1969 г. СТОЯН РАДЕВ завършва ВИТИЗ в класа на проф. Б. Сърчаджиев и проф. Пл. Марков. Свързва творческия си път с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и бързо се превръща в един от знаковите актьори на варненската и националната театрална и филмова сцена. В изявите си като режисьор добавя към името си Ге.К., абревиатура на родното му село Генерал Киселово.
Става популярен още с първите си главни роли – Силян в „Черна дупка“ от Горан Стефановски (1995) и Павел във „Васа Железнова. Майката 1910“ от Максим Горки, реж. Стоян Камбарев (1996). Изгражда плеяда от забележителни образи, сред които се открояват участията му в постановките на Явор Гърдев „Бастард“ по Фридрих Дюренмат и Шекспир, „Марат/Сад“ от Петер Вайс, „Пухеният“ от Мартин Макдона, „Крум“ от Ханох Левин, „Калигула“ от Албер Камю, „Драконът“ от Евгений Шварц. В творческата му биография влизат „Хамлет“ от Шекспир, реж. Вили Цанков, „Мяра за мяра“ от Шекспир, реж. Красимир Спасов, „Дванадесета нощ“ от Шекспир, реж. Галин Стоев. Под режисурата на Пламен Марков играе в „Анатол“ и „Рондо“ от Артур Шницлер, „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, „Ревизор“ от Гогол, „Измяна“ от Харолд Пинтър, „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, „Отело“ от Шекспир, а с „Ричард III“ от Шекспир печели престижната награда „Икар“ за главна мъжка роля (2012). С режисьорката Маргарита Младенова работи в „Чайка“ от Чехов и „Кавказкият тебеширен кръг“ от Брехт. Награди му носят главните роли на Мефистофел във „Фауст“ от Гьоте и Хенри в „Хенри IV” от Пирандело, реж. Лилия Абаджиева, Салиери в „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев.
Освен в театъра, Стоян Радев създава запомнящи се персонажи на филмовия и телевизионен екран. Популярни са неговите герои в „Дзифт“, „Военен кореспондент“, „Събирач на трупове“, както и в тв сериалите „Дървото на живота“, „Недадените“, „Седем часа разлика“, „Под прикритие“ и др.
Като режисьор Стоян Радев Ге.К. създава постановки с дълъг сценичен живот: „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ от Фасбиндер, „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, „Домът на Бернарда Алба“ и „Кървава сватба“ от Лорка, „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от Чехов, „Двубой“ от Иван Вазов, премиерните за България постановки на „Поразените“ от Теодора Димова и „Ботушът“ от Лило Петров, посветени на жертвите на тоталитаризма и др. Стоян Радев и съпругата му, актрисата Веселина Михалкова, ръководят най-силната театрална школа във Варна „Студио Театър“.
За изявите си като актьор и режисьор Стоян Радев е отличен с различни награди, сред които „Звезда на Варна“, няколко награди „Варна“, наградата на Клуб „Отворено общество“ и др.
„ПОД ИГОТО“
от Иван Вазов
Режисьор Бина Харалампиева
Драматургичен вариант Юрий Дачев
Сценография и костюми Свила Величкова
Композитор Асен Аврамов
Действащи лица и изпълнители:
БОЙЧО ОГНЯНОВ – Богдан Бухалов
Д-Р СОКОЛОВ – Иван Юруков
КИРИАК СТЕФЧОВ – Стоян Радев
РАДА ГОСПОЖИНА – Христина Джурова
КАКА ГИНКА – Веселина Михалкова
БОРИМЕЧКАТА – Николай Божков
КОЛЧО СЛЕПЕЦА – Константин Соколов
ЧОРБАДЖИ МАРКО – Пламен Димитров
ЧОРБАДЖИ ЮРДАН – Свилен Стоянов
ЧОРБАДЖИ МИЧО БЕЙЗАДЕТО – Валентин Митев
ХАДЖИ СМИОН – Николай Кенаров
ХАДЖИ РОВОАМА – Даниела Викторова
КАНДОВ – Недялко Стефанов
Г-Н ФРАТЮ – Симеон Лютаков
ЛАЛКА – Габриела Боева
СТАЙКА – Гергана Арнаудова
Премиерни спектакли – 19, 21 септември 2023 г.
