Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.
Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?
Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.
Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?
Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.
Сарсуелата е сравнително ново изживяване за българската публика. Разкажете ни повече за този жанр.
Сарсуелата е испанска оперета. Сигурен съм, че познавате немската оперета, тя е много популярна. А нашата оперета се нарича сарсуела. Тя съчетава в себе си различни жанрове – има комична страна, има и сериозна, драматична страна и е наистина красива и въздействаща музика. Фантастични мелодии, много хубави части за оркестър. Сигурен съм, че варненската публика много ще я хареса.
И друг път сте работили с български оркестри, какво е впечатлението Ви от нашите музиканти и лесно ли се сработвате с тях?
Дирижирал съм три български оркестъра – на Софийската опера, на Софийската филхармония и на Русенската филхармония. Винаги съм се чувствал чудесно сред българските музиканти, те свирят със страст, имат много висока техника и винаги се стремят да дадат най-доброто от себе си, а атмосферата е много приятна. Мога да кажа само добри неща. Що се отнася до този концерт, с Илина Михайлова и Рейналдо Дроз се познаваме отдавна, много неща сме правили заедно – концерти, опери. Те са фантастични певци, с красиви гласове, много вълнуващи на сцената. С Деян Вачков ще работя за първи път, но го чух на запис, той е прекрасен певец. Сигурен съм, че ще се сработим и го очаквам с нетърпение.
Обикновено дирижирате класика, а тук малко се отклонявате от класическия стил. Има ли специфика при дирижирането на такъв тип музика?
Сарсуелата всъщност е класическа музика, но не толкова авангардна, не толкова сериозна. Използваме класически оркестри, певците пеят с оперна техника, иначе е невъзможно. Музикално е много интересно и мисля, че няма голяма разлика – само репертоарът не е толкова интелектуален, но е много качествен и определено бих нарекъл сарсуелата класическа музика.
Откривате ли сходства в испанската и българската душевност, в темперамента?
От това, което знам за българите, мисля че и те са темпераментни, с гореща кръв като испанците, екстроверти, свободно изразяват чувствата и мнението си – това ни обединява.
