Съдът взе най-тежката мярка за процесуална принуда по отношение на 23-годишен младеж, спрямо когото са предявени обвинения за това, че за времето от 14-ти до 15-ти май т.год., в съучастие с друго лице като съизвършител, на територията на гр. Велико Търново и гр. Провадия, е извършил приготовление към престъпление – палеж на имущество със значителна стойност във варненско село, като осигурил транспорт до мястото и закупил средството за палежа. Деянието се явява тежко умишлено престъпление, наказуемо по чл. 356а, вр. чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс, като в закона за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години.
От събраните до момента материали и доказателства по делото съдът прие, че може да се направи обосновано предположение за касателство на обвиняемия към деянието, за което му е възведено обвинението. Районният съдът отчете, че е налице не хипотетична, а реална опасност при вземане на мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, той да извърши друго престъпно деяние. Видно от справка за съдимост, 23-годишният обвиняем, въпреки младата си възраст, има три осъждания, последователно е изтърпял ефективно две наложени му наказания „лишаване от свобода“, като е бил освободен от затвора преди по-малко от два месеца. Съдът счете, че единствената адекватна на този етап мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия е „Задържане под стража“.
Обжалването на определението на Варненския районен съд по мярката е в 3-дневен срок, като в случай на жалба делото бе насрочено пред ВОС за 26 май т.год. от 13 часа.
