Апелативен съд – Варна осъди застрахователно дружество да заплати на пострадал в катастрофа обезщетение за неимуществени вреди размер от 1 млн. лв. Сумата е за претърпените болки и страдания, резултат от увреждането му в инцидент през юни 2019 г.
На пътя от Варна към с. Въглен майката на ищеца нарушила правилата за движение по пътищата и причинила ПТП с товарен автомобил. Вследствие на челния удар жената и нейната майка починали на място, а пътуващото на задната седалка 14-годишно момче получило тежки травми. В продължение на месеци то било в кома и прекарало около година в болници в България и чужбина. Общото му здравословно състояние е силно увредено без възможност за значително подобрение, според вещите лица. 18-годишният днес младеж е във физическа невъзможност да се грижи сам за себе си.
За причиненото пътно произшествие е било образувано досъдебно производство, което е прекратено поради смъртта на водача на автомобила, в който е пътувал ищецът. Застрахователят по задължителната застраховка Гражданска отговорност обаче покрива отговорността за причинени на трети лица неимуществени вреди от процесното МПС. Пострадалият се възползва от тази възможност и е предявил претенцията си пред Варненския окръжен съд. Първата инстанция е определила размер от 500 хил. лв. Потърпевшият, поставен под запрещение, обжалва чрез баща си решението, тъй като смята размера за занижен и несправедлив. Искът е срещу компанията, в която е застрахована гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил инцидента.
Апелативният съд припомня в решението си, че „справедливост“ по смисъла на Закона за задълженията и договорите не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, специфични за всяко дело, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва характера и степента на увреждане, обстоятелствата на настъпване, последиците, продължителността и интензитета на търпените негативни последици, възрастта на увредения и обществено-икономическото състояние в страната към конкретния момент.
В катастрофата увреденият е изгубил своите майка и баба. Самият той е получил тежки травми, като състоянието му изисква 24-часови грижи и всекидневна рехабилитация. Животът му е променен изцяло и необратимо – от жизнено, активно спортуващо момче се е превърнал в инвалид с пълна зависимост от чуждо обгрижване. Съдът отчете младата възраст, множеството претърпени хирургични интервенции и непрекъснатите рехабилитационни процедури. Определяща за формиране на размера на обезщетението е безвъзвратността на цялостното увреждане на тялото и личността на ищеца, непрекъснатостта на търпените болки и страдания, както и нарушаването на емоционалния свят на момчето.
Като прецени тези ориентири, съдът определи обезщетение в максимален размер – 1 млн. лв., съобразявайки и практиката на съдилищата в сходни казуси. В подобни размери обезщетения са определяни по едва няколко дела в България през последните 10 години. Решението подлежи на обжалване пред ВКС.
