Варненският апелативен съд за трети път потвърди наказание „доживотен затвор“ на подсъдим за кражба и грабеж, придружен с убийство.
С решението си горната инстанция измени присъда на Окръжен съд – Варна като оправда частично Димитър М. за стойността на отнетите чужди вещи – технически пособия и златни накити. Отхвърлен бе гражданският иск за претърпени имуществени вреди от наследниците на жертвата. Остава в сила присъденото обезщетение за неимуществени вреди – по 30 хиляди лв. за всеки от гражданските ищци.
Делото има дълга процесуална хронология. Присъдата е произнесена от Окръжния съд във Варна през 2008 г. Потвърдена е от Апелативния, а Върховният касационен съд е оставил в сила решението на втората инстанция. През 2018 г. обаче осъденият е спечелил дело в Европейския съд за правата на човека. Според решението България е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, тъй като в хода на досъдебното производство мъжът е бил разпитан в отсъствието на адвокат от двама полицейски служители, чиито показания са били взети предвид от решаващия съд. Затова Върховният касационен съд е възобновил делото и го е върнал за ново разглеждане от Апелативния. Миналата година настоящата инстанция постанови второ решение, което Върховният съд отново отмени. Така в настоящото производство предмет на проверка за трети път е присъдата на ВОС от 2008 г.
През 2006 г. Димитър М. бил безработен и се препитавал с кражби. Бил многократно осъждан, главно за престъпления против собствеността. От време навреме помагал в строителни работи на вилата на свой познат. На 15 юни проникнал в имота и отнел газов револвер. Впоследствие собственикът на вилата установил и липсата на техническо оборудване. На 18 юни подсъдимият проникнал в дома на 75-годишна жена в квартал Аспарухово в търсене на вещи, които да продаде. Намерил златни накити. Стопанката обаче бързо се върнала в дома си и заварила крадеца. Той й нанесъл множество силни удари с откраднатия газовия пистолет и с брадва, лишавайки жената от живот. За убийството бил заподозрян Димитър М. и започнало издирването му. Той се придвижил на автостоп към Невша. На задната седалка на автомобила оставил сака си. Шофьорът спрял по пътя, но подсъдимият си тръгнал, като оставил багажа си. По-късно свидетелят намерил в него лични вещи и газовия револвер. Няколко дни по-късно полицаи установили подсъдимия в необитаема къща край с. Кракра. Издирваният бил скрит под леглото и отказал да се предаде. След ареста шофьорът, карал Димитър на автостоп, го разпознал, а собственикът на откраднатия пистолет – своето оръжие. Изготвената в настоящото производство съдебно-психиатрична и психологическа експертиза потвърди, че към момента на престъплението Димитър М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Към момента е годен да участва в наказателното производство.
И в сегашния процес на противоположни становища останаха прокуратурата и частното обвинение от една страна, и защитата и подсъдимия от друга. Първите смятат, че присъдата трябва да бъде потвърдена, поради доказана вина, вторите оспорват авторството на деянията и настояват за оправдаване.
Апелативният съд разпита 14 свидетели, сред които полицейските служители, присъствали на задържането на издирвания тогава мъж. Изслушани бяха вещите лица по допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Приобщени бяха и множество писмени документи.
В решението си Апелативният съд допусна, че е възможно във вилата да е проникнал не само подсъдимият. Няма категоричност, че именно той е отнел всички липсващи вещи. Увереността е само по отношение на газовия револвер. Това наложи частичното оправдаване на дееца.
След задълбочена оценка на всички доказателства съдебният състав стигна до единствения възможен извод: Димитър М. е автор на извършените кражба и грабеж, придружен с убийство. Не търпи съмнение и заключението, че с газовия револвер, намерен в сака му, са нанасяни удари върху жертвата. Въззивният съдебен състав прие, че подсъдимият е отнел златните накити. Затова повдигнатото му обвинение е за грабеж, придружен с убийство, а не за убийство, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. И този съд не намери смекчаващи отговорността обстоятелства. Предходните осъждания не са оказали поправителен ефект върху Димитър. На инкриминираната дата той е употребил „извънмерна“ физическа сила и жестокост спрямо пострадалата. Отчетено бе и становището на психолозите – деецът е с натрупана агресия към обществото, която не може да контролира. Ето защо и този състав на Апелативния съд намери, че наказанието „доживотен затвор“ е съответно на престъплението и на обществената опасност на извършителя.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС.
