Темата на тази изложба е толкова стара колкото и това, което наричаме “изкуство”… Но идеята за тази изложба се роди само преди година по време на няколко уж просто-ей-така, но всъщност много оживени и задълбочени разговори в ателието на Никола Станчев.
Предходните дълги месеци на принудителна изолация сякаш бяха пробудили нов вид чувствителност у нас – и изведнъж видяхме колекцията пластики с преоткрита свежест в погледа, забелязвайки нови нюанси и внушения, измисляйки нови форми и идеи. Разнообразието в изкуството на Никола Станчев е видимо и осезаемо – както в материалите, така и в изразните средства. Представените пластики са от мрамор, дърво, бронз и алуминиева сплав.
Сред тях ще срещнете вакханки, балерини, майки, самодиви – и всички те разказват – разказват някаква история, имат минало, имат настояще и сякаш правят планове за бъдещето. И при все това, нищо в тези произведения не е буквално. Пластиките са израз на това как авторът наблюдава с интерес и анализира с уважение своите обекти, как интерпретира техните настроения и състояния, извеждайки на преден план поетиката в живота край нас. Никола Станчев не веднъж е декларирал, че изкуството трябва да ни прави по-добри – не захаросано, а изстрадано добри – по формулата на класическия Аристотелов катарзис.
Произведенията в тази изложба потвърждават, че истински трансформиращото изкуство е смело поетично, откровено чувствено, предизвикателно диалогично. Посредством диалога с обектите, творбите ни канят на разговор – със самите нас…
25.8. – 15. 9. 2020, Варна, Галерия “Графит”
