На 24 май всяка година България чества денят на светите братя Кирил и Методий – празник на просветата и културата, и на славянската книжовност.
Привилегия на малко народи е да имат в календара си празник на своята писменост, просвета и култура. Стара българска традиция е поклонението пред всички, които творят духовност и я съхраняват, обогатяват и предават. Високообразовани книжовници създадоха нашата азбука и книжнина и получиха заслужено мястото си в най-светлите олтари на България.
Днес славянският свят има културната си идентичност благодарение на този исторически факт, а членството на нашата страна в Европейския съюз постави нашата азбука сред официалните в европейското семейство.
Думата азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – АЗ и БУКИ. Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в. В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово, пише Бургаснюз.
Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия ѝ вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
През 1892 г. големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе. Но като български всеучилищен химн текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я пеели.
Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
