На 16 април 2022 празнуваме Лазаровден.
Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
На този ден се изпълняват и поминалните обреди.
Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.
Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден.
На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.
На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазо, Лачо. Честито!
