Застрахователно дружество не дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” при инцидент, предизвикал телесни увреждания на застрахования по тази застраховка водач на автомобил, след запалване по време на движение. Произшествието е вследствие техническа неизправност на газовата уредба, но при допуснати нарушения от водача. С това решение по търговско дело Апелативен съд – Варна потвърди изцяло съдебния акт на първата инстанция.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на пострадалия срещу решение на Варненския окръжен съд. С него са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу застрахователната компания за заплащане на сумата от 50 хиляди лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на произшествието и за сумата от 190,60 лева – обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/. Тезата на водача е, че може да се ползва от правата на „трето увредено лице”, тъй като причина за произшествието е внезапно настъпила повреда по време на движение, в резултат на която е възникнал пожар.
Ето и фактите, които въззивната инстанция взе под внимание. На 16.02.2017 г. шофьорът заредил с газ на бензиностанция в гр. Варна. Веднага след това той и спътничката му усетили мирис в купето, проветрили за кратко, но жената запалила цигара. В автомобила възникнало взривно възпламеняване и пожар. Двамата скочили в движение, а продължавайки пътя си, превозното средство ударило спрени на знак „Стоп” две коли. Собственикът на автомобила – майката на шофьора – е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност” по договор с дружеството-ответник.
Съобразно разпоредбите на Кодекса за застраховането, пострадалият при произшествието водач на застрахования автомобил е имал качеството на застраховано лице. Обект на застраховане по задължителната застраховка на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Според Закона за задълженията и договорите, се обезщетяват и вреди, произлезли от вещи, за които отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Именно с тази отговорност е свързано задължението за упражняване на надзор върху вещта – наблюдение и полагане на грижа при управлението и употребата й. По начало, собственикът упражнява надзор върху своите вещи. Възможно е обаче, както в случая, при причиняване на вредата, вещта да е под надзора на друго лице.
От друга страна, пострадалият водач на увреждащото МПС е изключен от кръга на лицата, с право на обезщетение в случай, че има вина за произшествието.
Процесният автомобил е бил с допълнително монтирана газова уредба. Изменението в конструкцията е било отразено в свидетелството за регистрация. Автомобилът е преминал годишен технически преглед, със заключение за техническа изправност на бутилката. Според назначената от първата инстанция съдебна пожаро–автотехническа експертиза, монтажът на бутилката и тръбопровода не съответства на техническите изисквания за регистрация. Допусната е употреба на съда под налягане без налично аварийно отвеждане извън автомобила при пропуск на газ и присъединяване на тръбопровода. Това е позволило изпуснатата при разхерметизацията газ да навлезе в купето, вместо да бъде изведена навън.
Вещите лица са категорични, че причина за възникване на пожара е съчетанието между пропуска на газ и възпроизвеждането на открит пламък след запалването на цигара. Според заключението, техническите правила за пожарна безопасност не са били спазени.
Всички тези обстоятелства дадоха основание на съда да приеме, че произшествието се дължи не само на недостатъци на самата вещ. Водачът, под чийто надзор е бил автомобилът, не е положил необходимата грижа за вещта. Той е допуснал пътничката да възпроизведе открит огън в купето, в непосредствена близост до бензиностанция и въпреки наличието на миризма на газ. Нарушение е и това, че не е преустановил движението на автомобила при напускането му.
От тази гледна точка жалбоподателят е проявил небрежност, в резултат на която е настъпло произшествието. Дори да се приеме, че вредите са резултат от вещта, като лице, под чийто надзор се е намирала тя, отговорността е на водача. А това изключва възможността той да претендира вреди като „трето увредено лице”, по смисъла на Кодекса за застраховането.
Съдът посочи, че качеството на застраховано лице невинаги изключва възможността то да има качеството и на пострадало лице, съгласно Кодекса за застраховане, но само при наличието на определи предпоставки. Ако ПТП е настъпило по вина на водача и в резултат са били нанесени телесни увреждания или причинена смърт на собственика на превозното средство, то независимо, че е застраховано лице, собственикът би бил „трето лице“. Същото е валидно и в обратната хипотеза – ако отговорен за настъпване на ПТП е собственикът на МПС, в този случай водачът би имал качеството на трето лице, по отношение на което се простира застрахователната закрила.
Въззивната инстанция заключи, че стигайки до същите правни изводи, Окръжният съд във Варна е постановил правилно съдебено решение, което трябва да бъде потвърдено: застрахователят не дължи претендираното обезщетение и предявените искове са неоснователни .
Съдебният акт на Апелативен съд – Варна подлежи на касационно обжалване.
