Днес Българската православна църква отбелязва Велики четвъртък. Това е най-важният ден от Страстната седмица и първият ден преди празника Възкресение Христово, в който според традицията се боядисват яйца.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, по време на която е установено тайнственото причастие. Преди вечерята Иисус Христос умил краката на апостолите и казал: „Не дойдох да служа, а да послужа“, с което им предал най-ценния урок – за смирението. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“.
После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос казал на своите ученици, че знае, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.
Според народните поверия на Велики четвъртък не се работи. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Първото яйце се боядисвало в червено. С него, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
Първото червено яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата , за да носи късмет, здраве, радост и щастие на нейните обитатели. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те могат да носят различни наименования – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
