На днешната дата честваме 145 години от Априлското въстание.
Априлското въстание се смята за преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство. Всичко започва на 14 април стар стил, когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо“, с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало.
В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно – саможертвата им привлича погледа на света. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
