Кой плаща транспорта на дефектна стока при ремонт или замяна в рамките на законовата гаранция

За чия сметка са транспортните разходи при ремонт или замяна на дефектна стока в рамките на двугодишната законова гаранция? Отговор на този въпрос търси новият епизод на подкаста „Ние, потребителите“. Темата е особено актуална в последните месеци на годината, когато домакинствата често правят по-големи покупки за дома, а впоследствие могат да се проявят и различни несъответствия на стоките с договора за продажба.

Ако сте решили да закупите черна или бяла техника, мебели или друго обзавеждане за дома по време на намаленията за Черния петък или празничните кампании за Коледа и Нова година, но се окаже, че сте попаднали на дефектна стока, е полезно да знаете какви са правилата за нейното транспортиране при ремонт или замяна.

Представете си следната ситуация: пералнята се разваля, хладилникът спира да работи или телевизорът изведнъж отказва. В случай че не са изминали две години от доставката на стоката, можете да се позовете на законовата гаранция и да предявите рекламация. Ако търговецът я приеме за основателна и поеме ангажимента да ремонтира или замени дефектния уред, възниква друг въпрос: Какво правим с пералнята, която тежи 70 килограма? Или с двуметровия хладилник?

Какво казва законът при замяна?

Когато стоката трябва да бъде заменена, продавачът е този, който я взема обратно от потребителя за своя сметка. Това е изрично предвидено в закона. Следователно потребителят не следва сам да организира и заплаща връщането на дефектната стока.

Какво казва законът при ремонт?

В българския закон няма изрична разпоредба, която отделно да посочва, че когато приетата за основателна рекламация се удовлетворява чрез ремонт в сервиз, транспортът до него задължително е за сметка на продавача.

Европейската директива, чиито изисквания са транспонирани в националното ни законодателство, обаче предвижда ремонтът да бъде „безплатен“, като пояснява, че това означава потребителят да не понася необходимите разходи за привеждане на стоката в съответствие с договора. Сред тях изрично са посочени и разходите за превоз.

Поради тази причина при тълкуването и прилагането на българския закон следва да се вземат предвид и целите и изискванията на европейската директива. Когато ремонтът може да бъде извършен единствено в сервиз и транспортирането до него е необходимо за привеждането на стоката в съответствие, има сериозно правно основание да се приеме, че този разход не следва да бъде прехвърлян върху потребителя.

„Ако търговецът Ви каже сами да закарате дефектната стока до сервиза, поискайте това изискване и условията за транспортиране да Ви бъдат предоставени писмено. Когато транспортът е необходим за извършването на ремонта, имате основание да възразите, че разходът следва да бъде част от безплатното привеждане на стоката в съответствие. В случай че търговецът не се съобрази с аргументите Ви, можете да подадете жалба до Комисията за защита на потребителите“, препоръчва авторът и водещ на подкаста „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.

„Ние, потребителите“


viber

Total
0
Shares
Подобни статии