Хазартът отдавна е част от ежедневието на много хора в България. Спортни залози, онлайн казина, игрални зали и различни видове лотарийни игри са лесно достъпни, а границата между забавлението и проблемното поведение невинаги се забелязва навреме.
За някои хора играта остава форма на развлечение, която не оказва съществено влияние върху живота им. За други обаче постепенно се превръща в нещо, което заема все повече време, средства и мисли. Именно тогава говорим за поведение, което може да прерасне в зависимост. Нека разгледаме темата в повече детайл.
Кога хазартът вече е проблем?
Няма една конкретна сума или определен брой часове игра, които автоматично означават зависимост. По-важно е как хазартът влияе върху ежедневието на човека. Ако той започне да отделя повече пари, отколкото може да си позволи, да крие участието си в игри или постоянно да мисли за следващия залог, това са сигнали, които не бива да се пренебрегват.
Особено показателен е моментът, в който човек продължава да играе въпреки очевидните последствия. Загубите могат да доведат до финансови затруднения, конфликти с близките, проблеми в работата и силно напрежение, но въпреки това желанието за игра остава.
Опитите за връщане на загубените пари
Един от най-рисковите модели при хазартната зависимост е т.нар. преследване на загубите. Човек си казва, че ако направи още един залог, ще си върне изгубеното. Следва нова загуба, която води до още един опит. Постепенно се образува порочен кръг, в който логиката отстъпва място на надеждата за „големия удар“.
Тук проблемът вече не е само финансов. Постоянното мислене за това как да се върнат парите може да засегне съня, концентрацията и отношенията с околните. Появяват се тревожност, раздразнителност и чувство за вина, особено когато човек осъзнава, че ситуацията излиза извън контрол.
Кои признаци подсказват за зависимост?
Промените невинаги са очевидни в началото. Често близките първи забелязват, че човекът се държи различно. Възможно е да започне да търси пари назаем, да прикрива загубите или да дава различни обяснения за това къде е изхарчил средствата си.
Важно е да се разбере, че зависимостта не е просто липса на воля. Както при други зависимости, постепенно се изгражда модел на поведение, който трудно се прекъсва без подходяща подкрепа. Експертите от Център за лечение на зависимости “Свети Йоан Рилски” обръщат внимание именно на необходимостта от цялостен подход при лечението на зависимости, включително при хазартна зависимост.
Съществуват и специализирани форми на подкрепа като комуна за хазартно зависими, където ежедневието се организира така, че човек да се откъсне от обичайните тригери и да започне постепенно да възстановява контрола върху поведението си.
Може ли хазартната зависимост да бъде преодоляна?
Възстановяването е възможно, но обикновено не става само с решение от типа „повече няма да играя“. Необходимо е да се разбере какво поддържа зависимото поведение и как човек може да реагира по различен начин в ситуации на напрежение, скука, финансови затруднения или силно желание за игра.
Психологическата работа е важна част от този процес. В зависимост от конкретния случай могат да се използват различни подходи, а подкрепата от семейството също има значение. В Център за лечение на зависимости “Свети Йоан Рилски” например при работа с хазартна зависимост се поставя акцент върху цялостното възстановяване и последващата грижа, което е важен принцип при работата с различни видове зависимости.
Въпросът “има ли излекувани от хазартна зависимост” често е сред първите, които си задават самият зависим или неговите близки. Отговорът не трябва да се търси в обещание за бързо решение, а в реалистичната възможност човек да изгради нов начин на живот и да се научи да разпознава рисковите ситуации.
Как близките могат да помогнат?
Семейството също преминава през труден период. Гневът и обвиненията са разбираеми, особено когато са натрупани дългове или многократно са нарушавани дадени обещания. Те обаче невинаги помагат на човека да потърси професионална подкрепа.
По-полезно е проблемът да бъде назован директно, без да се прикрива или омаловажава. Близките могат да насърчат консултация със специалист, да поставят ясни граници по отношение на парите и да избягват да покриват постоянно последствията от хазарта.
Важно е близките да не бъдат изключвани от процеса на възстановяване. Специалистите от Център за лечение на зависимости “Свети Йоан Рилски” подчертават значението на последващата грижа при лечението на хазартнозависими, тъй като връщането към ежедневната среда е отделен етап, който изисква подготовка.
Можем да обобщим, че хазартът се превръща в сериозен проблем тогава, когато човек започне да губи контрол и играта започне да определя решенията, отношенията и ежедневието му. Ранното разпознаване на признаците дава по-голям шанс за навременна помощ. Хазартната зависимост не бива да се приема като обикновен лош навик, а като проблем, който заслужава професионално внимание и подкрепа.
Източник: Център за лечение на зависимости „Свети Йоан Рилски“
