Немското сопрано с български корени НАДЯ СТЕФАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за детските лета във Варна, навлизането в света на Вагнер, образа на нейната героиня Зиглинде от „Валкюра“, Вера Немирова и солистите във Вагнер гала на 7 юли в Опера в Летния театър – Варна 2026
– Години след прекараните във Варна лета, как намирате родния град на баща си, тенора Стефан Стефанов?
-От 20 години не съм идвала, някои неща са се променили, други – не. Навсякъде се усеща силно западно влияние – в гастрономията, избора на стоки, вида на хората, но извън тези първи впечатления, градът си е останал все същият.
– Пазите ли някакъв траен спомен?
– Отсядахаме в къщата на баба, обстановката беше семпла и непретенциозна, но никога няма да забравя опияняващия южняшки дъх на кайсии, морски въздух и смокини, природата, гостоприемството, Мисля, че моите варненски лета предопределиха желанието ми да живея на юг – родена съм и работя в Кемниц, Северна Германия, но живея в Палма де Майорка, когато имам време.
– Баща Ви сигурно се гордее, че дъщеря му е поела по неговия път и е станала оперна певица?
– За съжаление баща ми почина преди две години на достолепна възраст – 99 години. Колко жалко, че няма как да се зарадва на моя варненски гастрол, но той винаги е мечтал да пея във Варна.
– Какво е за Вас операта?
-Операта за мен е прекрасна смесица от пеене, драма и сцена. Аз не съм концертен тип певица, защото имам нужда да се изразявам именно чрез тази характерна за операта симбиоза между играта, словото и пеенето.
– Как се чувствате преди своя дебют на българска сцена във Варна с Вагнер Гала и добре познатата Ви Зиглинде от операта „Валкюра“?
– Това от една страна е нещо ново и любопитно за мен, но от друга страна се чувствам уверена, тъй като ще изпълня партията на героиня, която отдавна присъства в моя репертоар. Пея на италиански и други езици, но чувството, че представям на родния си език в България музиката на Вагнер, наистина е много приятно. Вагнер не е особено популярен в България, смятат го за тежък, но това не е съвсем вярно. Аз също трябваше да се науча да го разбирам. В началото на кариерата си не пеех Вагнер, защото имам по-скоро лиричен, а не толкова драматичен сопран, какъвто по принцип изисква музиката на Вагнер. Оказа се обаче, че това не е съвсем така. Всичко е въпрос на дисциплина, която ако оркестърът, диригентът и певецът последователно спазват, ще се постигне истинската Вагнерова лекота.
– С какво Ви интригува сложният образ на Зиглинде?
– Измъчена, отвлечена и изнасилена, тя е страдаща жена, която служейки на другите, винаги пренебрегва себе си, докато не среща Зигмунд. Макар да ѝ е брат, тя се влюбва в него и окрилена от любовта, се променя. Двамата със Зигмунд минават през сложни препятствия и следвайки сагата, извоюват свободата си и техният син Зигфрид става герой на последната част от тетралогията на Вагнер. Както във всички опери на Вагнер, музиката на „Валкюра“ е подплатена със силен драматизъм и внушения, отвъд това, което се вижда и чува на сцената.
– Как се получава варненската „Валкюра“?
– Добре познавам Вера Немирова и високо ценя работата с нея. Тя е превъзходен интерпретатор на Вагнер и много се радвам, че участвам в нейната Вагнер гала. Чудесно е да си партнирам с колеги, с които вече съм излизала на една и съща сцена – с Хайко Бьорнер съм участвала в постановка на Вера Немирова в Дрезден, а с Йорданка Дерилова сме пели във „Валкюра“ в Кемниц – тя като Брюнхилде, аз като Зиглинде. С колегите от Варна сме добър екип. Забелязала съм, че певците, ангажирани в опери на Вагнер, са някак по-естествени, може би защото да пееш Вагнер е тежко и не остава място за нищо друго, освен за сериозното усилие да се представиш възможно най-добре.
