На 10 ноември (понеделник) Парк-музей „Владислав Варненчик”, филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи 581 години от Битката при Варна с нова фотодокументална изложба. Специално в деня на годишнината Парк-музеят ще бъде отворен извънредно за посетители от 10:00 до 17:30 часа.
Изложбата „Паметните знаци за Битката при Варна“ за първи път представя хронологията и любопитната събитийност около изграждането и поставянето на паметни знаци, увековечили спомена за състоялата се през 1444 г. битка на народите. Богатият графичен материал илюстрира инициативите, които материализират стремежа да бъде показана значимостта на битката и личностите, определили хода на историята в Европейския Югоизток през Средновековието.
Разказът проследява пътя от създаването на мемориалния комплекс на мястото на битката, обогатяването му и поставянето на началото на музейната експозиция. Представена е решаващата роля на полк. Петър Димков за построяването на парка-мавзолей „Владислав Варненчик“, както и усилията на членовете от Инициативния комитет. Не са пропуснати и първите реализирани мемориални свидетелства, сред които разрушеният паметник, положен през 1856 г. от полски войници, под командването на граф Владислав Замойски (1803 – 1868), с който монумент те дават израз на почитта на своя народ към крал Владислав III и загиналите с него полски рицари.
В изложбата е отредено и специално място на личностите, вплели своята упоритост, талант и умения в художественото оформление и постигането на желаното естетическо внушение на знаците-символи за съхранената памет. По реализацията на творческите проекти, свързани с основните елементи от мемориалния комплекс работят изтъкнати и доказали се професионалисти като арх. Антон Новак, арх. Антон Франгя, арх. Камен Горанов, проф. Георги Богданов, проф. Михайло Парашчук, художникът Сами Биджерано и др.
В изложбата „Паметните знаци за Битката при Варна“ варненци и гостите на града ще могат да проследят всички следи, нарочно оставени, за да не бъде забравена историята на битката и ще проследят работата на редица дейци и творци, успели да съхранят важна нишка от общото минало на народите от Балканите, Централна и Югоизточна Европа.
