Варненският апелативен съд отказа екстрадицията на руски гражданин в молещата държава. Молбата за екстрадиция от Генералната прокуратура на Руската федерация e във връзка с наказателно производство срещу Рубен А. за измама, извършена от организирана група в особено големи размери в периода 2018- 2020 г. Мъжът е обявен за международно издирване и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от две инстанции на руския съд.
Окръжният съд във Варна е отказал екстрадицията, но прокуратурата протестира това решение. По същото дело са разследвани и родителите му – задържан в Русия е баща му, а Варненският окръжен съд е отказал екстрадицията на майка му.
Според представителя на Апелативната прокуратура по силата на сключен договор за правна помощ между двете страни, Рубен А. следва да бъде предаден на искащата държава. Прокурорът изрази несъгласие с мотива на първата инстанция, че в Русия мъжът може да бъде подложен на насилие, изтезания, жестокост, нечовешко или унизително отношение.
Адвокатът смята, че Руската федерация не може да гарантира спазване на правата на исканото лице, съобразно изискванията на международното право. В тази насока е прекратеното през 2022 г. членство на Русия в Съвета на Европа, което прави невъзможен международният контрол в местата за лишаване от свобода. Пред Апелативния съд Рубен А. заяви, че не желае да бъде екстрадиран, тъй като срещу семейството му се провежда репресия с цел отнемане на имущество.
Апелативният съд взе предвид повдигнатото обвинение, руското гражданство на исканото лице и статута му на постоянно пребиваващ в България. Молещата държава е изпратила всички необходими документи по екстрадиционното производство.
Приложимата в случая Европейска конвенция за екстрадиция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, уреждащ екстрадицията между две държави. Това означава, че Договорът между НР България и СССР за правна помощ от 1975 г. е неприложим, се посочва в съдебното решение.
И настоящият състав намира, че е налице абсолютно основание за отказ на екстрадиция – във връзка с охраната на правата на исканото лице съгласно изискванията на международното право. Действително, Генералната прокуратура на РФ е дала гаранции, че няма за цел преследване по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи; чe ще му бъдат предоставени всички възможности за защита; че няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството третиране или наказания.
Апелативният съд обаче подложи на съмнение тези гаранции. От март 2022 г. членството на Руската федерация в Съвета на Европа е прекратено. От септември 2022 г. страната престава да е Високодоговаряща държава по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Руската Държавна дума е приела закон, според който решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени след 15 март 2022 г., не подлежат на изпълнение.
Тези факти обосновано водят до извода, че ще се препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека по жалби за нарушени права по Конвенцията за правата на човека от страна на граждани на Русия. По този начин ще се изключи възможността за контрол върху спазването на правата, включително на задържаните в местата за лишаване от свобода.
По свои дела Европейският съд за правата на човека през последните 10 години е установил тежки нарушения на правата на човека, включително случаи на изчезвания, изтезание и друго нечовешко отношение към лишените от свобода, и липса на ефективно разследване.
Въззивният съд се позова и на последния доклад на Амнести Интернешънъл, разкриващ актове на изтезания на задържани лица. Съдът подчерта, че в процедура по екстрадиране оценката на риска за засегнатото лице да бъде подложено на малтретиране е основополагаща.
Правото на справедлив процес съгласно Конвенцията също е несигурно. Съображенията на настоящия състав са в унисон с решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция поради липса на доверие във волята на Руската федерация да изпълни задълженията си по международното право, съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции.
Съществено обстоятелството е и отстраняването на Русия през 2022 г. от Съвета по правата на човека към ООН, с което се препятства всякаква възможност за разследване на твърдения за нарушени човешките права.
Изводът за възможен риск, в случай на предаване, правата на исканото лице да бъдат накърнени, обосновава отказ от допускане на екстрадицията му.
Решението на Апелативен съд – Варна е окончателно. Затова горната инстанция отмени взетата мярка за неотклонение „подписка“.
