На 20 август в Опера в Летния театър 2025, за пръв път в своята 78-годишна история, Варненската опера ще представи в летния си фестивал операта „Русалка“ от класика на чешката музика Антонин Дворжак (1841-1941), в диригентската интерпретация на маестро Павел Балев и режисьорския прочит на Сребрина Соколова.
Наред с „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, „Русалка“ от Антонин Дворжак е най-често изпълняваното чешко музикално-сценично произведение. С „Продадена невеста“ от Сметана започва летоброенето на Варненския оперен театър (1947), който поставя за пръв път в България и операта „Кача и дяволът“ от Дворжак (1961). След повече от половин век за пръв път във Варна идва и неговата „Русалка“ (2025).
МИТОЛОГИЧНАТА РУСАЛКА
Водещо начало в подобни произведения винаги е романтичната митология, която живее от многобройните легенди за водни духове/ нимфи/ демони с тяло на девойка и опашка на риба, красиви, загадъчни, неустоими, фатални. Тематиката присъства в приказките и фолклора на много страни, вълнува творци от различни епохи – от вълшебната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен „Mалката русалка“, немските приказки за Ундина и френските за Мелузина до пиесата „Русалка“ на Александър Пушкин и Владимир Набоков, операта „Русалка“ на Александър Даргомижски, анимационния римейк „Малката русалка“ на Уолт Дисни и т.н.
Либретото на „Русалка“, написано от известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил, толкова много допада на лиричната природа на Дворжак, че той завършва цялата партитура на операта за краткия период от април до ноември 1900 година. С успешната премиера на 31 март 1901 г. в Прага „Русалка“ заема своето постоянно място в световната музикална съкровищница.
ЛИРИЧНА ПРИКАЗКА И ДРАМАТИЧНА МЕТАФОРА
Определяна от самия композитор като „лирична приказка за трагедията на влюбената в човешко същество русалка”, операта е типичен пример за късния романтизъм, който утвърждава силните емоции като източник на естетически опит, вдъхновява се от първичните енергии, природата и народното творчество. В същия естетически порядък Дворжак насища своята „Русалка“ с поетичност, нежност и мелодично богатство, извиращо от дълбините на чешкия фоклор.
„Това е една великолепна опера – по славянски почувствана, изградена и написана. Заглавието също много подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е изключително красива и емоционална, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам емоционалната свобода и творческата самонадеяност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и въпреки това звучи спонтанно. Звукът изисква много насищане и дълбочина, за да остане непринуден и въздействащ и в моментите на крехко фолклорно оцветяване“, разказва диригент-постановчикът Павел Балев, който вече е дирижирал „Русалка“ извън България, но сега ще я дирижира за пръв път в родината и за пръв път в историята на Варненската опера.
„Русалка“ на Антонин Дворжак е дълбоко метафорично произведение, което представя драматичен сблъсък между природния и човешкия свят, разказвайки за трагичната съдба на водната нимфа, която напуска своята стихия в името на любовта, но не успява да се впише в новата си реалност. Чрез трагичната съдба на своята героиня, операта поставя въпроси за границите между световете – природен и човешки, материален и духовен, вечното и преходното. Първоначалното тълкуване на историята като сблъсък между два несъвместими свята, към днешна дата се разглежда и в по-широк контекст – като метафора за отчуждението на човека от природата, започнало с пълна сила с развитието на технологиите в началото на 20 век – времето, в което е и създадена операта (1900)“, отбелязва в режисьорската си концепция Сребрина Соколова.
В тази посока разгъва сценографското си решение и визуалният артист, носител на „Икар“, Петко Танчев, с когото Сребрина Соколова работи не за пръв път. Той поднася една минималистична интерпретация, фокусирана върху взаимодействието между форма, материя и технология, като вместо буквално визуализиране на сюжета търси да предаде неговата емоционална и символна есенция.
„РУСАЛКА“ С КРАСИМИРА СТОЯНОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧУТА И ПРЕЖИВЯНА
Най-големите очаквания за варненската премиера на „Русалка“ от Дворжак са свързани, разбира се, с появата на примата Красимира Стоянова в главната роля. „Русалка“ с Красимира Стоянова трябва да бъде чута и преживяна!“, категоричен е маестро Павел Балев. Сред оперния елит звездното българско сопрано има славата на най-добрата Русалка.
Тя е „идеалният избор“ за ролята; „Нейният прекрасен, изпълващ пространството глас омагьосва със своето изискано вибрато. Тя внушава широк спектър от душевни вълнения – от невинната любов на девойката до безкрайни колебания, съмнения и покъртителна скръб“; „Красимира Стоянова борави с невероятно широка певческа палитра“; „Дори нейното мълчание е одухотворено и изразително“; „Всички остават в сянката на великолепния сопран на Красимира Стоянова – глас, пълен с топлина и изразителност, нежен и лек по природа, интонационно безупречно чист“; „В ролята на Русалка Красимира Стоянова е чудо! Истински творец на сцената и във вокално, и в актьорско отношение. Тя е рядък артист, умее да се контролира във всеки момент, живее, диша с оркестъра и диригента, а тембровата й палитра е изумително богата и красива“; не пести суперлативите си критиката за дебюта на певицата като Русалка в Цюрихската опера (2010).
„РУСАЛКА“
Опера от Антонин Дворжак
Диригент Павел Балев
Режисьор Сребрина Соколова
Сценограф Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Действащи лица и изпълнители:
Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова
Принца (тенор) – Жерар Шнайдер, Георги Султанов
Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова
Водния дух (бас) – Божидар Божкилов, Петър Найденов
Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова
Горския (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Помощник-готвача (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите
Първа нимфа (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова
Втора нимфа (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова
Трета нимфа (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова
Ловеца (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев
Премиера – 20.08, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2025
Първа постановка в 78-годишната история на Варненската опера
