Най-много трябва да разчитаме на гласа и експертизата на учените по отношение на процесите и икономическите перспективи пред страната ни от въвеждането на еврото.
Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при откриването на конференцията „Ние и еврото: научни факти срещу митове“. Форумът се провежда в Икономическия университет – Варна и се организира съвместно с Университета за национално и световно стопанство.
Форумът събра учени, експерти и представители на академичните среди от двата най-големи икономически университета, които представиха анализи, прогнози и перспективи от въвеждането на единната валута в България, а модератор беше ръководителят на катедра „Финанси“ в ИУ – Варна, доц. д-р Стоян Киров.
„Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато в дискусията се включите Вие от академичните среди, доверието ще бъде по-голямо“, обърна се министър Вълчев към представителите на двата университета.
По думите му академизмът се отличава с висока степен на плурализъм и разглежда темата от всичките ѝ аспекти.
Освен това учените се ползват с по-голямо доверие в обществото от управляващите, а никоя друга общност не е направила толкова задълбочени изследвания с научен инструментариум, колкото представителите на академичната среда.
„В случая не става дума само за научни аргументи, а и за това как да се справим с дефицитите на информационната среда, които улесняват спекулациите“, добави министърът.
„Убедени сме, че след 1 януари 2026 г. голяма част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще спечели дългосрочно от въвеждането на еврото“, заяви министърът.
Той посочи, че ако е имало някакви негативи от това, че нямаме самостоятелна парична политика с въвеждането на валутния борд, то ние вече сме ги изконсумирали.
„Еврото само по себе си не може да реши всички проблеми. Но европейската интеграция води само до ползи“, посочи министър Вълчев.
Той даде пример, че в края на миналия век доходите в България са били 28% от средните в ЕС. Днес те вече достигат 66% – това е резултат от европейската интеграция.
Ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров посочи, че първият позитивен ефект от еврото е, че страната ни вече повиши кредитният си рейтинг.
По думите му трябва да говорим не само за еврото, а за “нас и еврото” – за това какво ще се случи с обществото и то с факти, така че да се води стойностна дискусия по темата без популизъм.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров посочи, че сега е много добър момент за въвеждане на единната валута и коментира някои от разпространените митове свързани с единната валута.
Доц. д-р Янко Христозов от УНСС представи анализ на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той показа, че инфлацията в страните от Източна Европа, които въведоха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Хърватия – е сходна, дори по-ниска от тази в България през същия период.
Освен това, от създаването на единната валута инфлацията в Еврозоната е устойчиво по-ниска от тази в нашата страна.
Доц. д-р Калоян Колев от Икономическия университет – Варна, коментира част от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. д-р Атанас Камеларов представи изследване за мястото и стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС представи изводи от докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев, държавен експерт в дирекция “Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите, разясни как функционира Европейският механизъм за стабилност.
В конференцията се включиха още директорът на Регионалното управление на образованието във Варна Ирена Радева, преподаватели, студенти, представители на академичните среди и бизнеса, както и ученици от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ и от Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи „Акад. Благовест Сендов“ във Варна, които са направили свои разработки по темата за еврото.
