На 4 юли, в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2025, Държавна опера Варна ще представи „Кармен“, по повод 150-годишнината от първата постановка на творбата. Огнената опера на Бизе прави премиерата си през 1875 г. в Париж и скандализира публиката с дързостта на главната героиня. Историята на изкусителката Кармен и фаталната любов на Дон Хосе в съперничество с бикобореца Ескамилио е музикален шедьовър с емблематичните арии „Хабанера“ и „Песента на тореадора“.
В главната роля на Кармен влиза блестящото румънско мецосопрано Флорентина Соаре, солистка на Националната опера в Букурещ, отличена с редица награди. Репертоарът ѝ включва голям брой роли от предкласиката, класиката и романтизма. Кармен е една от знаковите роли на Соаре, с която тя се представя с огромен успех в национални и европейски оперни театри.
Останалите персонажи ще защитят солистите на Варненската опера Валерий Георгиев (Дон Хосе), Иво Йорданов (Ескамилио) и Жана Костова (Микаела). Оркестърът на Варненската опера дирижира маестро Григор Паликаров. Режисурата е дело на Елена Стоянова, хореографията – на Анна Пампулова. Участват, както винаги, и възпитаници на Варненската детско-юношеска опера.
КАРМЕН Е ДОЗА КРАСИВА ЛУДОСТ
ФЛОРЕНТИНА СОАРЕ пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА за творческото си израстване, срещата с Мирела Френи, предпочитанията към Бизе, Моцарт, Росини, Чилеа и Маскани, любимата Кармен и необходимостта от интерпретационен баланс при пресъздаването на образа
Как избрахте операта като професионален път и кои са основните моменти в развитието Ви до водещ солист на румънската оперна сцена?
На 12 години реших да се включа в училищния хор, а на 14 започнах уроци по класическо пеене в Националното училище по изкуствата в Браила, в класа на Мариана Йордаче. Тя ми вдъхна любов към класическата музика и ме насочваше в изразяването чрез широката гама от вокални цветове и чувства, с които разполага оперният певец. Всичко започна като игра, като предизвикателство, дори като малък бунт срещу страховете на родителите ми, които искаха всичките ми усилия да са насочени към изпита за влизане в гимназия. Влязох в гимназията и моята преподавателка Мариана Йордаче започна да ме праща на конкурси и ме въведе в удивителния свят на операта и тайните на вокалната техника, чрез които се изразявам повече от половината си живот и не съжалявам нито за секунда за избрания път.
Решаващ момент в кариерата ми беше срещата с Мирела Френи на майсторски клас в Австрия. Великото сопрано ми предложи да посещавам курсовете по вокална техника и интерпретация, които тя водеше в Модена. Тръгнах с нагласата „всичко или нищо“, което означаваше, че или ще бъда първи солист, ангажиран с опера, или нищо. Не съм допускала възможността да пея в оперен хор само за да имам работа. След като учих при Френи, участвах в редица конкурси, където винаги получавах първа или голямата награда. Имах желанието, любопитството да уча и щастието да бъда сред личности като Мариана Николеско, Марина Криловичи, Леонтина Вадува, Елизабет Корнелиус-Лунд, Евгения Молдовяну, Руксандра Донозе, Елена Мошук, Курт Видмер, Нели Миричиою, Виторио Теранова, Хосе Кура и други. Това беше и е непрекъснато търсене на съвършенство. Пътувам, откривам хора и места, които допринасят за формирането ми като артист и като човек. За всичко това благодаря на родителите ми, които ме подкрепиха по този труден и изпълнен с жертви път, на първата ми учителка по пеене – г-жа Мариана Йордаче, и на Бог, който ме избра да умножа таланта, щедро даден ми по рождение.
Имате ли предпочитания към определени оперни героини и кой композитор стои на върха на личната Ви класация? В какъв тип оперни постановки се чувствате най-добре?
През годините съм дебютирала в много красиви и интересни роли и съм минала през доста предизвикателства при реализирането им. Харесвам постановки както с класическа, така и с модерна насоченост, в рамките на здравия разум и уважавайки посоката на това, което композиторът е написал. Добре известно е, че мецосопраните са темпераментни, силни жени, с вокални качества и силен характер, способни да изразят това, което композиторите са написали. Обичам както да се превръщам в мъж в ролята на Секст от „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, така и да пея Розина в „Севилският бръснар“ на Росини. Харесва ми паралелно да пея Моцарт, Росини и Маскани, както и всичко от периода на веризма. Вярвам, че по този начин можеш да
преодолееш физическите, психическите и вокалните си ограничения в еднаква степен, защото стресът в такъв момент е огромен и само човек с непоколебима воля може да се справи.
Все пак като предпочитани композитори ще спомена Моцарт, Росини, Бизе, Чилеа и Маскани, а ролите, които ми носят най-голямо удовлетворение, са Секст от „Милосърдието на Тит“, Анджелина от „Пепеляшка“, Кармен в едноименната опера, Принцеса ди Буйон от „Адриана Лекуврьор“ и Сантуца в „Селска чест“.
Кармен несъмнено е емблематична роля за всяко мецосопрано. Как се чувствате в нея, как подхождате към този толкова популярен сценичен образ?
Наистина Кармен е най-желаната роля за всяко мецосопрано. Всеки път е предизвикателство, защото осъзнавам, че винаги откривам нови неща в Кармен като жена, като персонаж. При всяко нейно пресъздаване влагам нови качества заради натрупания опит на сцената, но и в личния си живот като майка, жена, съпруга. Играейки образа на Кармен, се чувствам силна, неудържима, смела, с доза красива лудост, която стига до жертвоготовност за това, което жената, човекът, бунтовната душа на циганката Кармен, желае, вярва и наистина обича. В същото време някъде на заден план имам притеснение да не залитна в обратната крайност, а именно вокална, поведенческа, физическа вулгарност. Според моето виждане Кармен трябва да бъде интерпретирана с темперамент, чувственост, радост, удоволствие, женственост, жизнерадост, но и щипка сдържаност, за да има баланс. В края на краищата, всяка жена сред публиката в залата мечтае и носи в ДНК-то си частица от темпераментната Карменсита!
Какво е най-специфичното на ролята във вокално отношение?
Съчетаването на драматични и лирични моменти. Кармен не е драматичен персонаж по отношение на тембралността, тя изисква демонстрация на интелигентност и знания от страна на изпълнителката, така че пеенето да е ярко, правдоподобно, драматично, но и оптимистично, с надежда и емпатия.
Имате ли общи черти с Кармен?
О, да, много са. Но няма да кажа повече.
На какво отдавате факта, че 150 години след премиерата си творбата още е сред най-популярните в света и никога не омръзва на публиката?
Музиката на Бизе е рядко срещано великолепие, а и темата на новелата на Проспер Мериме е все още актуална, вдъхновяваща и обичана от публиката.
Не за първи път работите с екипите на Варненската опера. С какви впечатления сте, повече сходства или повече разлики откривате между начина на работа тук и в Румънската национална опера?
Като се има предвид, че и Румъния, и България са балкански страни, приликите са много големи по отношение на темперамента, професионализма, вокалната и режисьорската подготовка, поради което всеки път се чувствам като у дома си и бих искала да благодаря на директора Даниела Димова за радостта и честта да ме покани да интерпретирам тази прекрасна роля за втори път в красивия Летен театър във Варна.
