Лазаруването е традиционен български обичай, свързан с празника Лазаровден, който се отбелязва в съботата преди Връбница. Този обичай има силен любовно-женитбен характер и се изпълнява от девойки на възраст над 16 години, наречени лазарки. Те обикалят къщите и нивите, пеят песни за любов, плодородие, здраве и благополучие на семействата, като броят им не може да бъде по-малък от 14.
Лазарките пеят специални песни за всеки член от семейството – за домакина, домакинята, за младите моми и ергени. След това обикновено получават дарове като хляб, плодове, мед и яйца. В миналото, този ден е бил и момент за женитбени предложения, като момците са използвали Лазаровден, за да поискат ръката на своята избраница.
На Лазаровден православната църква почита Свети Симеон, който е бил брат на свети апостол Яков и близък роднина на Иисус Христос. Той бил епископ на Йерусалим и оставил голямо наследство със своето мъченичество за вярата в Христос.
На Лазаровден празнуват хората с имената Лазар, Лазо, Лазка и техните производни, както и имената на свети Симеон, тъй като този ден е посветен и на него в православния календар. Тоест, празнуват също и Симеон, Симона, Симон, Симеона и производни на тези имена.
