Архитектурата на един град, заедно с природните му дадености и местоположение, придават индивидуален облик на населеното място. В тази връзка всеки град може да се похвали със собствена уникална архитектура и Варна е ярък пример за това.
Богато е архитектурното наследство на Морската столица на България – Варна. Плеяда талантливи архитекти са оставили отпечатъка си при проектирането на обществени и жилищни сгради, които до ден днешен са градски забележителности и със своите архитектурни достойнства придават своя собствен и неповторим аристократичен дух на централната градска част на Варна.
Независимо дали става дума за обществено здание или частен дом, всяка сграда посвоему е разказвач на любопитна история.
Катедралният храм „Св. Успение Богородично“ във Варна
Катедралният храм „Св. Успение Богородично“ във Варна е един от най-внушителните религиозни паметници в България. Проектиран от одеския архитект Маас, той съчетава елементи от нео-Византийската и нео-Руската архитектура, вдъхновени от московското и новгородското храмово строителство.
Фасадата е изработена от камък и тухли, украсена с релефи, арки, колони и капители, а главният вход е с впечатляващ портал и камбанария. Куполите, покрити с медни листове, придават величественост и символизират небесния свод.Вътрешността на храма е богато декорирана с икони и фрески, изобразяващи сцени от живота на Исус Христос и Света Богородица. Иконостасът е детайлно издълбан и украсен със злато.Основният камък е положен през 1880 г., а строителството завършва през 1886 г., като катедралата е посветена на Освобождението на България и паметта на загиналите руски войници. Храмът е не само религиозен център, но и архитектурен шедьовър, отразяващ богатото културно наследство на страната.
Аладжа манастир
Аладжа манастир, разположен на 17 км от Варна в природния парк „Златни пясъци“, е един от най-известните скални манастири в България. Манастирът е издълбан в отвесни варовикови скали на височина около 40 метра и включва монашески килии, трапезария, кухня, крипта и параклис „Св. Троица“.
Комплексът се състои от две нива, като основната църква е на първото ниво, а параклисът – на второто. Манастирът е украсен с фрагменти от фрески, датиращи от XIII-XIV век, изобразяващи библейски сцени и светци.
Основан през IV-VI век, манастирът е бил активен до края на XIV век. Името „Аладжа“ произлиза от турската дума за „пъстър“ заради ярките цветове на фреските. Днес Аладжа манастир е национален паметник на културата и важна туристическа атракция, отразяваща богатото духовно и културно наследство на България.
Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” е една от най-представителните и красиви сгради в България, разположена в центъра на града, с лице към площад „Независимост”. Сградата е културно средище, домакин на театрални постановки, симфонични концерти и опери, а фоайетата ѝ служат за изложби и ежегодни коледни балове.
Идеята за театъра принадлежи на кмета Иван Церов, който през 1909 г. инициира изграждането му. След проведен конкурс е избран проектът на архитект Никола Лазаров. Основният камък е положен през 1912 г., но строителството спира поради войни и икономически трудности. Възобновено е през 1921 г., а окончателно завършено между 1929 и 1932 г. под ръководството на архитектите Дабко Дабков и Желязко Богданов.
Стилово сградата е издържана в духа на френския барок с богата пластична украса и обемно раздвижени форми. Фасадата към площада е оформена като заоблен ъгъл с три парадни входа, водещи до голямо фоайе, над което на втория етаж се издига огромен бален салон. Богата скулптурна пластика краси както екстериора, така и интериора на сградата. В театъра е инсталирана първата въртяща се сцена в България, изцяло проектирана от арх. Богданов. Първият директор на театъра е българският актьор Стоян Бъчваров, чието име носи и до днес.
Щабът на Военноморските сили
Най-внушителната сграда на ул. Преслав е сградата на Търговско-индустриалната камара и стоковата борса, проектирана от архитектите Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Построена е върху част от стария барутен погреб (Барутхането). Строителството й започва през 1929 г. и завършва през 1933 г. Открита и осветена от епископ Андрей през 1935 г. Сградата струва 15 480 000 лв., от които стоковата борса заплаща 6 850 000, а Индустриалната камара – 8 621 000. В общата сума влизат около 2 500 000 лв., заделени за доизграждане на театъра, каквато е уговорката с общината, която отпуска безвъзмездно 700 кв.м площ. Сградата е архитектурен паметник от местно значение.
Проектирана е с едро мащабирани барокови елементи. Характерно за сградата е мощният полуобъл ризалит, който завършва с огромен кръгъл купол с форма на щит. До трите засводени врати се достига чрез обширни полукръгли стълбища. Вратите са фланкирани от коринтски колони, които носят балюстраден балкон. Сградата олицетворява силата и мощта на индустриалната камара и стоковата борса. От 1952 г. сградата е предадена на МНО и се използва като щаб на ВМС.
Резиденция „Евксиноград“
Резиденция „Евксиноград“, разположена на север от Варна, е значим архитектурен и исторически комплекс в България. Построена в стил нео-ренесанс с елементи на френски класицизъм, резиденцията е проектирана от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Фасадата е елегантна и симетрична, украсена с класически елементи като колони и декоративни орнаменти, а интериорът включва мебели и декорации в стил Луи XIV и Луи XV, с впечатляващи зали и кристални полилеи.
Около резиденцията се простират обширни градини в английски и френски стил с алеи, цветни лехи, фонтани и езера. Комплексът разполага с оранжерия с редки растителни видове и лозе, от което се произвежда виното „Евксиноград“. Строителството започва през 1881 г. и завършва през 1893 г., като служи за лятна резиденция на българските монарси, а след Втората световна война – за правителствени събития. Днес „Евксиноград“ е важен културен и исторически паметник и туристическа атракция.
