Заместник-кметовете по образованието и социалната политика Павел Попов и Снежана Апостолова откриха образователен форум „Градът и децата“, който се провежда днес в зала „Аула“ на Икономически Университет – Варна. Основен акцент на инициативата са образователните методи на подхода Реджо Емилия, водещ началото си от северно-италианския град със същото име и образователните идеи на педагога Лорис Малагуци. Организатор на събитието е фондация „Калейдоскоп“, с подкрепата на Община Варна.
Градът е формата на организация на съвместното ни живеене, при която съществена част от живота ни се случва публично, в споделена материална среда и в определена зависимост от други хора. Дали към тези хора трябва да се включат децата? Лесно е да постигнем съгласие, че децата трябва да бъдат държани далеч от политиката, но дали това не означава, че трябва да почакат до пълнолетие, за да участват в живота на града? В продължение на векове е било така – домочадието е синоним на частния живот, а публичността се разиграва между възрастните. Втората половина на XX век е времето, когато тази нагласа започва да се преобръща. Подходът Реджо Емилия, до голяма степен е продукт на трансформация на представата за правата, мястото и ролята на детето в живота на града и в живота на обществото като цяло. Така заместник-кметът по образованието Павел Попов постави началото на форума „Градът и децата“.
По думите му българското общество преживява подобна трансформация, приблизително по същото време – след Втората Световна война, но тя се изразява в признаването на детето, като политически субект. В Италия обаче, в град Реджо Емилия, особено след 1963 г. революцията не е идеологическа, а педагогическа, защото образователната философия на Лорис Малагуци вижда детето от най-ранната му възраст, като важен участник в общностния живот.
Детето не е просто един бъдещ възрастен, когото трябва да изолираме в контролирана среда, да го предпазваме и да го забавляваме, докато природата си свърши работата и го доведе до зрялост. Детето не е и съд, в който възрастните да наливат знания и умения, стремейки се да ускорят процеса на съзряване, посочи Попов. То е личност в безценното състояние на неограничен потенциал, а ролята на възрастния, според подхода Реджо Емилия, е да подсигури среда за разгръщане на този потенциал, допълни той.
Заместник-кметът поясни, че според подходът, структурата на средата, в която се случва това разгръщане трябва да наподобява устройството на града и на общностния живот като цяло. Детските градини имат своите площади, стимулира се изследването на околния свят, като най-автентична форма на човешкото съществуване, поощрява се комуникацията на всички нива, подчерта Попов. По думите му 100-те езика на децата според Малагуци са централното понятие на тази педагогика, което доказва ценността на многообразието на изразните средства на децата.
Варна има какво да спечели, ако основните интуиции на подхода Реджо Емилия станат наши, защото доверието към децата и силата, която той възлага стоят в основата на този подход, изтъкна още заместник-кметът. Той допълни, че именно такава сила води към общество на отговорни личности, към зачитане на различията, към хармонизиране на индивидуалния и общия интерес. В обръщението си към участниците във форума, Попов разказа, че малко след посещението му в италианския град Реджо Емилия тази година, сградата на Община Варна е станала домакин на изложбата „Деца, които мислят за неща които ги няма“, по методът на творческото изявяване на децата, вдъхновен от известния италиански подход.
За нас тази изложба се превърна в преживяването, „че да се учим от децата е не само красива фраза, а съвсем реален, положителен ефект от предоставената им свобода на изследване и изразяване“, което е едно от най-силните послания на този тип педагогика, изтъкна Попов. Изложбата ни направи свидетели на раждането на смисъл – особено за професионалното битие на хората, призвани да се грижат за функционирането на града, като споделено пространство на общностния живот, допълни той. По думите му управленският екип на Община Варна вече може убедено да твърди, че децата са важни за града, далеч преди да се превърнат във възрастни. Градските общности трябва още днес да започнат да функционират подобно на семействата, от които са изтъкани и подобно на добрите образователни практики, а именно, поставяйки интересите на децата на първо място, завърши Павел Попов.
