ЖИВОПИСНИЯТ ОПУС НА КАМИЙ СЕН-САНС
Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нетипичната драматургия и мащабните живописни платна в операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, логиката в разгъването на музикалното и драматургично действие, изграждането на адекватни съотношения и динамика, многопластовостта в образа на Далила и изискванията към мецосопрана, прозрачността на звука и изяществото на френския стил, „Самсон и Далила“ в началото на големия разказ за ролята на личността в историята и разбира се – за любовта
„Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, диригент-постановчик Григор Паликаров. Премиера на 23 юли 2024, 21.00, XV Опера в Летния театър. Първа постановка в историята на Варненската опера
Маестро Паликаров, с Камий Сен-Санс правите вече втора премиера за Варна – през 2022 г. с великолепната Органова симфония № 3 и през 2024 г. с най-известната му опера „Самсон и Далила“. Изяществото и красотата на двете произведения, като изразител на френската чувствителност, очевидно допадат на Вашето разбиране за музикална естетика.
Това е вярна констатация. Аз съм изключително щастлив като диригент и музикант, който с годините все повече оценява различните цветове, оттенъци, отсенки и нюанси в стиловете на националните музикални школи, повечето формирани в рамките на XIX век в Европа. Има, разбира се, и образци отвъд океана, но основните школи, които обогатяват звученето на класическата музика, са тук, особено когато говорим за периода на романтизма. А френската чувствителност, изразена чрез най-големите творци на тази нация, е много интересна и доста предизвикателна в стилово отношение. И ако приемем, че Сен-Санс е сред първите имена, с което свързваме френската музика и той е композитор, създал шедьоври в множество музикални жанрове, не само в операта, то тогава възможността да се докоснеш до неговите най-известни произведения е със сигурност вълнуващо преживяване. Все още си спомням прекрасното представяне във Варна на „Органовата симфония“; харесвам концертите му за пиано, Интродукция и Рондо Капричиозо за цигулка, „Карнавал на животните“, както, разбира се, и „Самсон и Далила“. Всъщност „Органова симфония“ и „Самсон и Далила“ отдавна стояха в съзнанието ми и се радвам, че съдбата реши и двете произведения да поставя именно във Варна. И това за мен са две много хубави събития.
Докато някои композитори създават завършени произведения за няколко месеца, Камий Сен-Санс твори своя шедьовър цели 11 години. Това дълготрайно извайване на всички компоненти в композицията се отразява върху сложността на творбата – една от причините, заради които „Самсон и Далила“ не се поставя често. Ето сега се случва за пръв път във вече 77-годишната история на Варненската опера. В какво се състои трудността?
Ако трябва да назовем само три много известни френски опери, веднага ще се сетим за „Кармен“ на Бизе, „Фауст“ на Гуно и „Самсон и Далила“ на Сен-Санс. В този смисъл за мен беше изненада, че досега Варненската опера не е посягала към „Самсон и Далила“. Не бих казал, че се поставя рядко, по-скоро тя изисква няколко важни компонента, на първо място – изключително добри певци (не че другите опери не ги изискват). Но главната партия както в „Кармен“, така и в „Самсон и Далила“, е мецосопранова. Разликата е, че за „Кармен“ като че ли по-лесно може да се намери подходяща певица, а за „Самсон и Далила“ е наистина трудно да се избере точния глас, необходим да пресъздаде многопластовостта на героинята. Изпълнителката трябва да покаже еднакво убедително и двете лица на Далила. В изграждането на вокалната драматургия Сен-Санс е пределно ясен и за образа на Далила е необходим мецосопран, който може да покрие широк спектър
от изисквания. В това отношение ние сме щастливци, защото в тази копродукция с Националната опера и балет на Албания в Далила се превъплъщава албанското месосопрано Викена Каменица, която е изключително подходяща за ролята. И ако трябва да посоча певица, за която съм сигурен, че е истинската Далила, то това без съмнение ще бъде Викена Каменица,.
Партията на Самсон, която на премиерата ще изпълни италианецът Дарио ди Виетри, също е предизвикателна, но и някак си по-достъпна за тенорите. Останалите роли не са толкова специфични. Като цяло „Самсон и Далила“, пак повтарям, не е толкова трудна в техническо, колкото в стилово отношение. Трудна за осмисляне заради нетипичната си драматургия, тя изгражда своеобразни пространства, сякаш рисува мащабни живописни платна. Разсъждавал съм над това защо композиторът е избрал този подход. Библейската история на Самсон и Далила е известна сама по себе си и още от началото на спектакъла всички знаят какво ще се случи накрая, тоест няма изненади. Може би точно затова Сен-Санс изгражда тези майсторски „изрисувани“ мащабни платна, в които се експонират основните противостоящи сили със съответните музикални характеристики. Действието върви логично към кулминацията, в която Самсон губи силата си, а след това проследяваме нишката до последния важен момент – развръзката, в която той възвръща за кратко силата си, за да предизвика срутването на езическия храм.
С творчеството на кой живописец може да се асоциират мащабните платна, както ги наричате, в „Самсон и Далила“?
Не съм се замислял над подобно сравнение, но веднага ми хрумва Рембранд. В никакъв случай френските импресионисти. Да, определено Рембранд, заради размаха, сложността, сгъстения драматизъм и мощта на внушенията, които излъчват неговите живописни творби.
Смята се, че в експресията на масовите сцени, подчертани с яркото присъствие на хора, се разпознава първоначалния замисъл на операта като оратория.
Не съм съгласен с формулировката на някои музиковеди за „Самсон и Далила“ като кантатно-ораториална опера. Вярно е, че хорът има голямо участие, но това е чиста опера, изградена драматургично по единствено възможния начин, по който това либрето би могло да бъде претворено в музика. Идеята е в пространствените платна, за които стана дума, да не се получи статика, тъй като подведена под статичен знаменател, операта може да стане безинтересна. Тъкмо обратното – трябва на преден план да се изведе динамиката в случващото се и ние я постигаме, като оставаме верни на драматургичния потенциал и търсим адекватните съотношения в развитието на отделните картини и действия. Мисля, че сме на прав път, който разчитам да ни доведе до впечатляващ резултат.
Кои са съществените моменти във Вашата интерпретация на „Самсон и Далила“, защо държите на тях и как ги възприеха оркестрантите и артистите?
Музикалните номера, като арията на Далила “Mon coeur s’ouvre à ta voix” или балетната сцена „Вакханалия” от III действие са популярни сами по себе си, но въпросът е как те се вписват в цялото. Както вече казах, за мен най-важното в постановката е да няма самоцелни моменти и всичко да води към кулминацията в края на II действие и оттам нататък към логичната развръзка в края на III действие. Постарах се да внуша на оркестъра логиката, по която се разгъва музикалното и драматургично действие и тази нишка вече може да се проследи и да се усети в репетиционния процес, в който се стремя да внеса и френския стил в звукоизвличането, в прозрачността на звука, както и френския дух, закодиран в музиката на Сен-Санс. На тези неща държа и над тях продължаваме да работим.
Заслепен от красотата на филистимянката Далила, юдейският предводител Самсон губи не само исполинската си сила, но причинява и гибелта на своя народ. Този библейски сюжет стои някъде съвсем в началото на големия разказ за ролята на личността в историята на човечеството… Мислите ли, че разбираме уроците на историята?
Ако не ги разберем, сме обречени да ги повтаряме. Човечеството е доказало, че някои уроци разбира, но повечето не разбира. Иначе как биха могли в XXI век да се случват войни, които ни връщат векове и хилядолетия във времето назад. Това е много лоша характеристика за нас като разумни същества. Дали оттук-нататък разумът ще надделее, не съм сигурен. За съжаление нормалността в обществото днес се диктува от волята на неговото мнозинство. Не искам да бъда антиутопичен, но ако 90% от хората в една група са ненормални, те ще определят състоянието си като нормално. Изглежда страшно, но е факт.
Ако се върнем към историята на „Самсон и Далила“, тя разказва най-вече за разрушителна сила на любовта и женското коварство, припознато като вражеска стратегия, оттам и двойната драма. Защо изкуството предпочита драмата пред щастието?
В щастието не се случва нищо, то е статично, а изкуството не може да бъде такова, нужни са му действие и драма, които да изобразява. И ако трябва да заема страна във философския дебат дали щастието е постоянно състояние или момент, за мен е по-скоро момент. Момент, който на фона на всички останали моменти, възприемаме като щастлив. А и би било скучно да сме постоянно в едно и също състояние и изкуството добре го знае, включително комедията, която разчита на някаква, дори да не е съвсем реална, но все пак драма (усмихва се).
Въпрос на гледна точка.
Да. Изкуството е добро упражнение по различни гледни точки. Горещо препоръчвам (усмихва се).
Кратки видеа, както обикновено, може да заснемете по време на генералната репетиция, която започва веднага след медийната среща от 20.00 часа.
САМСОН И ДАЛИЛА
Опера от Камий Сен-Санс
Диригент-постановчик Григор Паликаров
Режисьор Пол-Емил Форни
Адаптация Ада Гура
Диригент на хора Теодора Георгиева
Съвместна продукция с Национална опера и балет на Албания
В главните роли:
ДАЛИЛА – Викена Каменица, Албания
САМСОН – Дарио ди Виетри, Италия
ВЪРХОВЕН ЖРЕЦ НА ДАГОН – Свилен Николов
АБИМЕЛЕХ – Гео Чобанов
СТАРИЯТ ЕВРЕИН – Евгений Станимиров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
23 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024
Премиера за Варна с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ при Община Варна
