„Дон Паскуале“ – 20 май, 19.00, Държавна опера Варна
Сопраното ИЛИНА МИХАЙЛОВА пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА за ролята си на Норина в комичната опера „Дон Паскуале“ от Доницети.
Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?
Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.
Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?
Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.
Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?
Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.
Кои качества на героинята харесвате и към кои се отнасяте критично?
Обожавам всички качества на Норина, чувствам я толкова близка до мен, защото аз и в живота съм доста енергичен, позитивен и креативен човек, а когато се наложи, навън излиза и цялата страст на персонажа. Написана е гениално.
В днешно време интрига като тази в „Дон Паскуале“ би ли могла да завърши с хепиенд?
Смятам, че да. За любовта няма възраст и цифри, важно е само да имаш късмета да срещнеш душата, в която да се припознаеш, и да се съгласите двамата заедно да вървите по тази прекрасна пътечка, наречена живот.
„ДОН ПАСКУАЛЕ“
Опера от Гаетано Доницети
Диригент Светослав Борисов
Режисьор Сребрина Соколова
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Елена Иванова
Хореография Надя Димокова
Диригент на хора Теодора Георгиева
В ролите:
ДОН ПАСКУАЛЕ – Евгений Станимиров
НОРИНА – Илина Михайлова
ЕРНЕСТО – Рейналдо Дроз
ДОКТОР МАЛАТЕСТА – Свилен Николов
НОТАРИУС – Петър Петров
Солисти, хор и оркестър на Държавна Опера Варна
„ДОН ПАСКУАЛЕ“
Жизнерадостната белкантова творба на Доницети оживява за четвърти път на варненската оперна сцена през 2023 г. Маестро Светослав Борисов пристига от Германия, за да надгради своя успех от предишния „Дон Паскуале“, за който сега режисьорката Сребрина Соколова предлага нов прочит. Темата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима сюжета от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, като в тази цифра са прибавени и новите редкции на някои от творбите). Доницети написва лично либретото на „Дон Паскуале“.
Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”. Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията – за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.
Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието белкантово творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с народнопесенни интонациии и – не на последно място, разкриват най-добрите страни от таланта на певците.
