„Травиата“ – 11 май, 19.00, Държавна опера Варна
Алфредо Сорикети ще застане отново пред оркестъра на Варненската опера, за да дирижира „Травиата“ на 11 май. Публиката го познава и от други любими Вердиеви заглавия на варненска сцена, на която той гостува регулярно от 2021 г. Организираният от него оперен конкурс „Анита Черкети“ в италианския град Монтекозаро вече 14 години дава поле за изява на млади музиканти от цял свят. С изтъкнатия диригент разговаря Пламена Александрова.
Започнали сте музикалното си образование с пиано. Кога един музикант решава, че е време да предприеме следващата крачка и да стане диригент?
Дълга история е, но ще опитам да съм кратък. Бях 7-8 годишен и в моята стая слушах класическа музика, затварях прозорците и започвах да дирижирам. Тогава не знаех нищо за дирижирането, но бях напълно запленен от музиката. Казах на баща ми, че искам да съм диригент, той ме изгледа учудено и каза „Тук няма оркестър“, затова започнах да свиря на пиано. Имам много концерти като пианист. Веднъж приятел ме покани да акомпанирам на пиано на оперни репетиции в продължение на една седмица безплатно. Съгласих се и му казах, че ще свиря безплатно, ако ми даде да дирижирам оркестъра за 20 минути. Той ме попита дали съм диригент и мога ли да дирижирам, аз казах „Разбира се!“. Беше невероятно, оркестърът дори пожела аз да дирижирам операта. Разбира се, това не се случи, но започнах сериозно да уча дирижиране. Това е нещо, което носиш в себе си, не зависи толкова от техниката и от образованието, хипнотизиращо е – не по отношение на публиката, а в теб самия.
Ако всеки диригент има стил, как бихте дефинирали Вашия?
Мисля, че нямам специфичен стил. Предпочитам да изляза „чист“ пред оркестъра и да разбера какво е необходимо, какво се изисква, без да бъда „шеф“. Защото ако диригентът налага това, което той иска, на оркестъра, се губи от креативността. Ако ги оставиш да свирят свободно, музикантите дават сто процента от себе си и оркестърът се развива и израства.
Какво предпочитате да дирижирате – симфонична музика или опера?
Това са два различни свята, всеки прекрасен сам по себе си. Всеки ти дава различни усещания. Истински обичам операта, но обичам и симфонията, която е друг език. В операта трябва да събереш заедно много хора – хор, солисти, оркестър. При симфонията е малко по-лесно технически, но детайлите изискват повече внимание.
Още преподавате, кое е основното за дирижирането, на което учите студентите си?
Най-трудното за младите диригенти е да практикуват с цял оркестър. Подготвят се самостоятелно, но не знаят как да подходят, когато застанат пред оркестъра и затова им трябва помощ. В началото им е нужно много време, за да напредват пред оркестър, защото понякога ти искаш да постигнеш едно, а оркестърът реагира по друг начин. Опитвам се да ги науча да разбират какво е необходимо да направят, за да постигнат това, което си представят. В две части репетирам с тях – с оркестър и после докато гледаме записа, за да преценим какво са искали да постигнат дирижирайки.
Разкажете малко повече за конкурса „Анита Черкети“, който е Ваш проект.
Да, мой проект е, тази година (2024) през април е 14-тото му издание. Много млади диригенти се изявяват в него и това всъщност не е съревнование, по-скоро се опитваме да им помагаме. Тази година например победителят отпреди 2 години – солистът от Варна, Рейналдо Дроз, направи прекрасно представяне на моя фестивал и после дебютира в Италия за първи път в страхотна продукция на „Любовен еликсир“. Така че конкурсът предоставя наистина добри възможности.
От 2021 г. сте гост-диригент на Варненска опера, какви са впечатленията Ви от Варненския оркестър?
Надявам се, че възможностите ще стават все повече в бъдеще. В новия сезон на Civitanova All’Opera също ще работим съвместно. Прекрасно се чувствам с Варненския оркестър, защото имам възможност да участвам с по три продукции всяка година. Това означава, че започваме един работен процес, в който заедно с оркестъра можем да надграждаме и взаимно да се учим.
“ТРАВИАТА”
Опера от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Алфредо Сорикети
Режисьор Кузман Попов
В ролите:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Рейналдо Дроз
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Иво Йорданов
ФЛОРА – Милена Захариева
АНИНА – Благовеста Статева
ГАСТОН – Артьом Арутюнов
БАРОН ДЮФОЛ – Мартин Киров
МАРКИЗ Д’ОБИНИ – Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ – Петър Петров
ЖОЗЕФ – Анатоли Романов
С участието на хор и оркестър на Държавна опера Варна
11 май, 19.00, Държавна опера Варна
„ТРАВИАТА“ МЕЖДУ БАЩА И СИН АЛЕКСАНДЪР ДЮМА
„Травиата“ принадлежи към известната трилогия на Верди, включваща също „Риголето“ и „Трубадур“. В хронологичен ред, това е 18-та композиция на Верди и може би тази, която най-ясно предвещава зрелите му години, в които той написва опери като „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. Либретото на „Травиата“ следва нашумелия роман „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син. Известно е, че за основа на сюжета на романа послужила личната драма на автора, историята на любовта му към известната куртизанка Мари Дюплеси. Дъщеря на бедни селяни, Мари е изпратена в Париж от родителите си като съвсем млада девойка за да си намери работа. Красива и елегантна, тя станала една от най-привлекателните жени по онова време сред обществото в Париж. Дюма-син се запознава с нея и още при първата среща е пленен от нейния чар. Техният любовен съюз не продължава много дълго, тъй като е разрушен от вмешателството на бащата Александър Дюма, известния автор на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“.
Прототипът на Жорж Жермон е тъкмо Александър Дюма-баща. Интересен факт е, че в романа си „Дамата с камелиите“ Александър Дюма-син представя героя много по-жесток и далеч не толкова благороден, какъвто е Жорж Жермон в оперното произведение на Верди. Композиторът възлага на своя постоянен сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810-1876) да напише либретото, след като през 1852 г. попада в Париж на преработения в драма роман на Дюма-син. Съдържанието е изменено и съкратено, а имената спрямо оригинала са променени – Маргарита става Виолета, Арман – Алфред, а заглавието – „Травиата“.
Премиерата на „Травиата“ се състои на 6 март 1853 г. във Венеция. Отначало е приета сдържано, оценките са противоречиви, но съвсем скоро „Травиата“ си спечелва славата на една от най-популярните и поставяни опери в света. Доказателство за безсмъртието на тази творба са думите, изречени от Александър Дюма-син. След като чува операта на Верди, писателят възкликва: “След 50 години никой няма да си спомня моята “Дамата с камелиите”, но Верди я обезсмърти”.
