ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА, дългогодишна балерина на Софийска опера и балет, изявен хореограф и педагог пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА по повод 30-годишната ѝ творческа дейност, която се отбелязва със специална Балетна гала на 29 април във Варненската опера. Спектакълът ще представи избрани хореографски откъси, както и премиерната постановка по сюитата на Петко Стайнов „Тракийски танци“
Много или малко са 30 години, когато балетът е твоят живот? Как започна всичко и как се насочихте точно към това изкуство?
Помня себе си танцуваща, но нямам спомен за конкретна възраст. На пет годинки баща ми ме заведе в школа и разбрах, че има и други като мен, за които танцът е начин на изразяване, лично пространство, емоции. В ранните си години като ученичка смятах, че да танцуваш значи да се сливаш с музиката през движение. Десетгодишна в балетното училище разбрах, че това не е достатъчно – професионалният танц означава да бъдеш посветен на тази професия. Ако искаш това изкуство да остане в живота ти за дълго и ти да го изследваш във всичките му аспекти, то трябва да потърсиш и формата, и техниката. Неусетно превърнах танцуването в мисия. Да посвещавам на това изкуство неможещите, неопиталите, но гледащите, възприемащи танца като зрители, или любопитните към танцовото изразяване да водя по пътя на професионалното изграждане.
Всички сме чували легенди за изтощаващите балетни репетиции, множеството контузии, бързата амортизация – колко истина има в това, доколко възнаграждаваща е професията, какво взема и какво дава?
Ако кажа какво се крие зад сценичната изява, ще разваля илюзията за нея, ще издам от онази част, която не е толкова красива. Балетът е магичен за публиката, за нас които го изпълняваме е себеотдаване, себеусещане, дисциплина, себеразтваряне, вглеждане в себе си, преоткриване на тялото, посвещаване. Мисля, че балетният артист, за разлика от другите артисти, не изгражда толкова високо его. Танцът помага за развиване на самоконтрол. Може би през живота си ние чуваме повече „не“, отколкото „да“ – наричам го каляване на психиката, в един момент се чувстваш на ръба на спорта и изкуството. Трябва да задържим по-дълго тялото експресивно, живо, за да остане то верен посланик на идеите на режисьора и хореографа, на магията, която то носи. Балетът дава възможност да работиш върху себе си по-дълготрайно – не само като артист, а и като личност. Изгражда и един специален финес, никога не можеш да кажеш, че някой е бивш балетен артист, той си остава такъв до края, посветен на връзката на духовното и тленното.
Как се променя балетното изкуство в годините, изместват ли контемпорари стиловете класиката, или има публика за всичко?
О, има публика за всичко. Аз мисля, че все повече се откроява като успешна класическата танцова техника. Времето е динамично, младите хора искат много бързо да постигат резултати, а балетното танцово изкуство изисква последователност, дълго време работа, посвещаване, трудолюбие. В днешно време динамиката, в която живеем, отваря врати на много експерименти в танца, но те са така устойчиви. От своя страна класическият танц печели от тази динамика, защото в него се вкарват нови модерни версии, неокласиката става все по-атрактивна именно защото разчита на съвременната интерпретация на танца. Класическото балетно изкуство остава силно респектиращо.
Можете ли да обобщите най важното, на което учите начинаещите балетисти?
Най-важното е да бъдат верни на това, което правят, и да го обичат истински. Според мен да обичаш някого и нещо, особено изкуството, е да отдаваш себе си, защото започваш да обичаш себе си в това, което правиш. И нещата се случват, когато полагаш усилия, когато си верен, когато си истински и действаш последователно. Доверието също е от най-важните фактори – да знаеш, че всяко усилие се възнаграждава. Едно от основните неща обаче, които балетният артист трябва да притежава, е харизма. А тя отговаря на духовността. Така че ние не можем да останем само в момента на репетиционното, на техничното, на отработването на движенията. Желателно е винаги да сме в растеж и духовен подем и да пълним душата и сърцето, за да можем все пак да се свържем истински с публиката като посланици на изкуството.
Кои моменти в професионален план от тези 30 години са Ви най-скъпи?
Много са. Едни от най-скъпите са аплодисментите на публиката, голямата сцена, трупата на Софийска опера и балет – незаменими години на младост, на много активна динамика в изграждането ми като танцьор. Друг момент са първите ми опити за свързване със студентите като преподавател – те почти се препокриха със стартирането ми като балерина. Преподавам от 1998 г. в Нов български университет, а от 1993 г. съм професионална балерина в Софийска опера и балет. И не на последно място е работата ми като хореограф. За да правиш нещо, ти трябва да го харесаш, след това да го заобичаш, но за да го заобичаш, трябва да му повярваш и да положиш усилия.
Около какво организирахте Балетната гала, с която празнувате годишнината си, как подбрахте репертоара в нея?
Има толкова много неща, които бих искала да покажа на публиката, като започна с по-ранните ми хореографски етапи и покажа как постепенно се развивам и изграждам. За да направя по-интересен спектакъла и да усети публиката мен, защото нося много силна експресивност и бърза динамика в смяната на настроенията и желанията като личност, реших, че мога да обединя отделните произведения с една идея, която е задкулисието. Деликатно ще предам как се подготвяме за спектакъл, как избираме костюма, как полагаме последни щрихи върху грима. Някъде там, в действието, ще има едно второ действие, което ще представлява обединяващата връзка, а имам и изненади за публиката. Реших да бъде в три части, за да мога да представя някои миниатюри – сола, дуети, едно от които наградено на Международния балетен конкурс във Варна. Ще покажа и работата с мои студенти от НБУ – това става в „Тракийски танци“ по Петко Стайнов. Постановката на тази сюита е премиера за България. В третата част ще цитирам няколко от танците в мюзикълите „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и „Калас и Онасис“, по които съм работила във Варненската опера. Мюзикълът винаги носи един уау-ефект, той директно стига до сърцето и имахме прекрасни моменти с артистите в тези спектакли. Поканила съм Мария Павлова да изпее ария от „Калас и Онасис“. Така че в моя ден ще имам връзка освен с балетните артисти, с публиката, с моите гости от НБУ, и с певци, участващи в мюзикълите. Всички са добре дошли. Варна е мястото, което в последните години откривам за себе си и тази динамична голяма трупа много ми допада с добрата си танцова подготовка, трупа обединяваща различни култури с танцьори от чуждоезични държави.
Какво ще пожелаете на себе си и на колегите си по случай Международния ден на балета?
За 29 април, Международния ден на балета, пожелавам на всички танцуващи да не спират да преоткриват танца в себе си; на тези, които не са опитали, пожелавам да затанцуват в своя живот. Синхронът в усещането за душа и тяло е много важен, за да сме в хармония.