Варненските детски градини и ясли са пренаселени. Това показва актуално проучване на Гражданска общност за образование – Варна. Анализът е направен въз основа на данни, получени след запитване до общинските ясли и детски градини.
“3300 деца вповече над норматива са записани в детските заведения, към края на миналата и началото на тази година. Тази пренаселеност води до затруднение на работещите в детските заведения да предоставят възможно най-качествени услуги”, алармира Сияна Андрова. Данните бяха изнесени по време на провела се във Варна пресконференция, на която присъстваха директори, родители, представители на гражданския сектор, РЗИ и община Варна.
Броят на децата в самостоятелните ясли е завишен средно с 50% спрямо допустимия по закон норматив от 25%. В яслените групи в детска градина пренаселването достига 64%, при допустими до 30%. Що касае останалите групи деца в детските градини, завишението е с 34% при допустими 10 %. Групите рекордьори са 38 деца, приети в една яслена група в детска градина, 37 деца в група в детска градина и 27 деца в група в ясла. При 68% от групите в детските градини и ясли е нарушено и законовото изискване за минимална площ на физическа среда от 4 кв.м. на дете, поясни Стефанова, като показа и карта на пренаселените детски ясли и градини в община Варна. Въпреки тази пренаселеност, над 900 деца остават извън яслите към декември 2023 г. по данни, получени от общината.
Образователната общност посочи, че проблемът е комплексен и за решаването му е нужно да бъде приложена комбинация от работещи инструменти – преустройства на съществуващи сгради, предоставяне на полагаемите компенсации за неприети деца, подкрепа за алтернативните образователни услуги, увеличаване на педагогическия персонал във вече сформирани наднормативни групи. Бе подчертан фактът, че проблемът с качеството и местата в детските ясли и градини през последните години става все по-неконтролируем в големите градове и за трайното му решаване са необходими спешни мерки на държавно ниво. Акцентирано бе върху нуждата, общината да се застъпи за повече автономност на местното самоуправление и реална децентрализация, включително чрез подобряване на финансовия механизъм в посока “субсидията следва избора на родителя”. Павел Попов, заместник-кмет по образование и младежки дейности, обобщи: “Основният проблем, на който бих искал да обърна внимание, е, че начинът, по който е устроен бюджетът на детските градини, стимулира директорите да записват повече деца – системата създава условия за препълване.” По отношение на алтернативите, заместник-кметът подчерта спешна нужда от подсилване на частната инициатива: “Струва ми се, че този проблем няма да може да бъде решен без приноса на частните предприемачи. Необходимо е да се осъзнае, че общината не може ударно да построи 50% повече детски градини и да започнем да мислим за публично-частни партньорства. Условие за това е да започне да се чува, че има алтернативни начини, че има алтернативно финансиране… Както бе подчертано, алтернативите не се популяризират — струва ми се, че не са достатъчни и имаме много да свършим в това отношение.”
За финал организаторите акцентираха върху ползата от създаването на консултативен съвет за образование и грижа с широко гражданско участие, както и на цялостна система за оценка на качеството във всички образователни услуги в община Варна.
Присъстващите представители на ясли и детски градини – педагози и директори – изразиха удовлетворение от възможността за открит диалог с граждани, родители и общинска власт. От заведенията посочиха още някои проблеми – неадекватната подготовка на излизащите от университетите педагози, липсата на достатъчно финансиране при настоящата бюджетна рамка, липсата на възможности за детските градини да кандидатстват по определени програми за финансиране.
Инфографика на Землевеж “Ясли и яслени групи във Варна”
Инфографика на Землевеж “Детски градини във Варна”
