Тази, която дава живот и дава живота си, за да го опази. Тази, която ви посреща, която ви завива, която ви чете приказки, страда за вашите каузи, готви, слуша, съветва. Тази, която ви обича независимо колко сте объркани, сърдити, неразбрани. Тази, която се храни след вас, за да имате повече. Тази, която застава до вас във всяка житейска битка. Тази, която е на ваша страна, без да се интересува от аргументите. Тази, която мисли за вас денонощно, и се моли за вас, и ако трябва ще слезе до ада, за да ви види щастлив. Мама.
Тези, които правят света по-красив, по-подреден, по-сигурен. Тези, които ни дават криле и поводи да бързаме да се връщаме вкъщи. Тези, заради които се пишат стихове и музика. Тези, които ви даряват с наследници и се грижат те да станат добри хора. Тези, заради които си струва да направиш някоя глупост и тези, които ще ти я простят. Тези, които искат да изглеждат още по-красиви заради вас.
Историята на празника започва през 1857 г. в Ню Йорк. Тогава е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. През 1909 г. Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.
От 1914 г. отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март. Той се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие.
През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените.
По време на социализма 8 март е политизиран, но постепенно се превърна в един по-интимен и по-земен празник. Безспорно той e с традиции в България. Много хора го честват и днес.
Осми март е официален празник в Афганистан, Ангола, Армения, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай (само за жените), Куба, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Македония (само за жените), Мадагаскар (само за жените), Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Уганда, Украйна, Замбия и много други държави.
