Председателят на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, Валентин Русимов и Мария Зафирова от сдружение „Отвори очи“ разговаряха за вредата от наркотиците с ученици от 8-ми, 9-ти и 10-ти клас на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“. Тримата са част от инициативата „Децата и наркотиците: истина и легенди“.
Съдия Аракелян посочи, че всяка седмица в съда се разглеждат мерки за неотклонение, които засягат хора от цяла Североизточна България. „Голямото мнозинство от тези дела са свързани с държане и разпространение на наркотици. Всъщност почти всяко престъпление вече има пряка или косвена връзка с незаконните вещества“, констатира председателят на Апелативния съд.
Валентин и Мария представиха личния си опит – на хора, успешно преборили зависимостта. „Това, през което съм минал, не мога да го нарека живот. Тук съм, за да ви кажа какви са основните рискове, за да избегнете този капан. Отвсякъде ни заливат с подвеждаща информация – социалните мрежи, филмите, музиката ни облъчват с посланието, че е готино да „се друсаш“. Всъщност бавно, но сигурно поемаш по път, от който 9 от 10 души не могат да се върнат без чужда специализирана помощ“, обясни Вальо. Факторите, които карат хората поемат по този път, са разнообразни: лична предразположеност, фамилна обремененост, употреба в семейството или социална среда.
Мария си припомни първия досег с дрогата – широко прокламираната като „безвредна“ марихуана: „Първо беше тревата. Стана ми интересно. Ефектът беше краткотраен. След това вече не ми стигаше. Поисках от дилъра нещо по-сериозно. Така привикнах към синтетичните вещества. А после вече беше ми беше изключително трудно, защото се бях оказала в един кръговрат, от който няма излизане“. Валентин развенча още една заблуда – че „всички го правят“. Това е оправдание. Всеки сам избира обкръжението, приятелите, приоритетите си. И носи отговорност за тези свои избори. Той разясни физиологичното развитие на зависимостта. Обичайно 5 са рецепторите за допамин, познат като хормона на щастието или удоволствието. Обикновено се задоволяват с приема на кафе. „При наркотиците обаче тези 5 стават 800. Представете си 800 клетки да крещят, че имат нужда от веществото. Затова вие няма как да им противодействате. Принудени сте да оставите всичко друго на заден план само и само да се сдобиете с нужната доза“.
Тримата лектори бяха единодушни, че годините, прекарани с наркотици, са загубено време. Особено в юношеството, което е период за съграждане. Вместо това опиатите рушат, а личността деградира. Ето и още един оборен мит – „вземай, за да си част от нас, да си готин, да си харесван“. Всъщност се сдобиваш с множество проблеми – в тялото и психиката си, в семейството, в училище. До момента, в който когато станеш зависим, хората гледат на теб като на изпаднал наркоман и се отдръпват от теб, разказа Мария. Ванухи Аракелян допълни: „Тези, които ви предлагат, не го правят за ваше добро или защото ви харесват. Правят го за собствена материална облага. Не ставайте донори на бандити, не захранвайте една глобална индустрия, която генерира милиарди. В нейна полза залагате парите, живота, здравето, бъдещето, близките си“, откровена бе председателят на Апелативен съд – Варна. Тя увери, че независимо от всичко, което се говори, съдебната система работи ефективно. „Дори първия път да ви се размине, втория път да получите условно наказание, на третия ще отидете в затвора. Три инстанции ще разгледат делото ви. Не можете да излъжете 7 съдии“.
Накрая учениците бяха предизвикани да участват в импровизирана игра – Топката на отговорността. Трябваше да отговарят на въпроси, свързани с ангажиментите и задълженията, които децата и възрастните имат.
„Следващия път, когато някой ви предложи да приемете упойващо вещество, припомнете си отговорностите към себе си и близките си, спомнете си и днешната ни среща и кажете „НЕ“, призоваха лекторите в образователната програма „Децата и наркотиците: истина и легенди“ домакините си от Хуманитарната гимназия във Варна.
