С предчувствие за насладата, която ни предстои, очакваме премиерата във Варна на „Tutto Verdi“ – първият оперен албум на брилянтния баритон Кирил Манолов, записан със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на един от най-значимите съвременни диригенти Павел Балев. Един троен български знак за високо изпълнителско изкуство, към който на 24 февруари 2024 г. ще добави своята интерпретация и Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, за който е привилегия маестро Балев да бъде негов постоянен гост диригент.
– Уважаеми маестро Балев, съдейки по концептуалния подход към всяко Ваше събитие, предполагам, че зад предложеното от Вас заглавие на албума „Tutto Verdi“ се крие много по-голяма аргументация от красноречивия и лесно разпознаваем подтекст за всеобхватното творчество на Верди. Разкажете за драматургията на албума и доколко тя определя драматургията на концерта?
– Концепцията на концерта възпроизвежда само отчасти драматургията на албума. Държахме на всяка цена да не правим повторение на премиерата от София. Концертът във Варна ще бъде със собствен облик – оркестровите пиеси ще са други, отчасти ариите също, ще присъства и една цялостна музикална картина от оперно заглавие, което ще създаде основното различие от софийския концерт. Варна може и заслужава да бъде по-различна.
–Какви приоритети следвахте при подбора на ариите от богатия репертоар на Кирил Манолов за „Tutto Verdi“ – бравурни или любими, често или рядко изпълнявани, виртуозни или екзотични?
– Моето влияние върху избора на ариите беше много ограничено, но Кирил Манолов и аз мислим доста еднакво – искахме да създадем един калейдоскоп от Вердиеви герои, в които да бъдат представени максимално различните предизвикателства за изграждането на контрастни и силни образи. По този начин могат да бъдат проявени всички качества на солиста. Този албум е визитната картичка на Кирил Манолов, с него той може да се представя навсякъде по света.
– Вие се ползвате със статута на диригент, когото предпочитат елитни певци и музиканти от ранга на Красимира Стоянова, която участва в софийската премиера на албума, а неведнъж и във Варна имахме щастието да я аплодираме, заедно с Вас. Да добавим тук оперните певци Диана Дамрау, Никола Тесте, Томас Хемпсън, пианиста Людмил Ангелов, режисьорката Вера Немирова, цигуларката Албена Данаилова… Няма да изброяваме всички, но задължително ще споменем Кирил Манолов – единственият солист във Вашата грандиозна прощална гала със Симфоничния оркестър на Баден Баден през 2022 г., събрала почти 15 000 зрители. Въпросът ми, след тази дълга, но необходима интродукция, е какво цените у Кирил Манолов?
– У Кирил ценя изключително неговата музикална, артистична, човешка и духовна щедрост. Обичам цвета и изразителността на гласа му, неговия вкус, неговата честност и автентичност. Горд съм да бъда негов колега, съмишленик и приятел.
– Какво обединява, привлича и задържа личности от световната сцена в аристократичния творчески кръг на Павел Балев?
– Трябва да попитате тях, аз се старая да върша работата си така, както това се очаква от един професионален диригент. Обичам да акомпанирам (това не е никак лесно) и много ценя работата с оперни гласове.
– В едно предишно интервю изтъкнахте, че човешкия глас, като най-финият, създаден някога инструмент, определя първостепенната значимост на певеца в оперния спектакъл. В златните времена на операта се композират творби за прочути изпълнители, днес имената на големите певци продължават да упражняват своята привлекателна сила върху аудиторията, макар че фокусът вече не е само върху тях. Как тълкувате Вие съотношението в съвременен контекст между постановъчния екип – диригент, режисьор и т.н. от една страна и певците от друга?
– В операта най-важни са певците. Това за съжаление се игнорира прекалено често от диригенти и режисьори. Вместо да помагат и напътстват солистите в изграждането на образите на героите, поради артистична алчност и капризна суета, смятайки се за по-важни, диригенти и режисьори често пречат на солистите да проявят максимално качествата си на сцената… Едноличната и натрапчива хегемония у диригенти и режисьори, преливаща в демонстрацията на нови идеи, а всъщност оригиналничене и интерпретационна фалшивост (знак за творческо безсилие) карат певците да се чувстват неоценени и ощетени – това ги прави често и раними. Нека не забравяме, че гласът е огледалото на човека. Гласът предава емоционалния заряд към публиката – не декорът, костюмът, осветлението и грима, режисурата или звука от оркестрината. Човешкият глас влияе най-непосредствено и най-силно на слушателите, той е, който привлича публиката в операта.
– Как се отнасяте към работата си с Варненската опера, доколкото творческият Ви път е свързан с различни театри в няколко държави?
– Щастлив съм с работата си във Варна. Ръководството, в лицето на г-жа Даниела Димова, ми гласува доверие и ми предложи дългосрочно сътрудничество. Благодарен съм за всичко, което правим заедно с Варненския оркестър и с Варненската опера. Ценя артистичния състав, оперния хор, всички, с които общувам. Ценим взаимно нашето партньорство, изградихме приятелства, какво по-хубаво от това!
Ще давам всичко от себе си, за да допринасям за развитието на Варненската опера. Ние трябва да се стараем да догонваме наложените в Европа стандарти за качество и професионализъм. Това е нашия общ път.
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА
