Средната пенсия през 2024 г. ще достигне 883,14 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., който беше одобрен от правителството.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11%, От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07лв.
През 2024 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 21,6 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,440 млрд. лв. или с 12,7 % повече спрямо 2023 г. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2024 г. е 24,336 млрд. лв.
От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 лв. на 933 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лв.
Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният дневен размер на обезщетението за безработица. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лв.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лв. Запазва се и максималният размер на получаваните пенсии – 3400 лв.
В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) от досегашните 26,5 % на 30% от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.
Предлагат се промени, съгласно които първите два работни дни от временната неработоспособност ще бъдат заплащани от осигурителя, а от третия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване. По този начин намаляват разходите за бизнеса, свързани с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност.
