Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, Грациела Бъчварова е живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на театралната и филмова сцена, обществена личност с ярки граждански позиции.
Родена е на 7 септември 1933 г. във Флоренция, Италия, тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария – на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска църква и Стойка – на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода – Лоловия род от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови. Баща ѝ Васил, основател на първата театрална трупа в Добрич, завършил архитектура в Италия, е племенник на големия актьор, режисьор и основател на Варненския театър Стоян Бъчваров.
Грациела Бъчварова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство през 1957 г. Професионалният си дебют прави на 25 януари 1958 г. в ролята на Мила от „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов в Сливенския драматичен театър. От 1959 г. до 2001 г. посвещава творческия си път на Варненския драматичен театър, на чиято сцена изиграва плеяда от забележителни роли, сред които: Княгиня Негрони в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго (1959), Мария в „Обущарят и другите“ от Иван Остриков (1964), Алиман в „Майка Земя“ от Чингиз Айтматов (1966), Милкана в „Майстори“ от Рачо Стоянов (1970), Големанова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1972), Ирина в „Чайка“ от А. П. Чехов (1977), Кака Гинка в „Под игото“ от Иван Вазов (1977), Г-жа Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ от Бърнард Шоу (1981), Леля Аня в „Салют динозаври“ от Генадий Мамлин (1981), Малама Ханджийка във „Вампир“ от Антон Страшимиров (1987), Телма в „Лека нощ, мамо“ от Марша Норман (1994) и др. Нейно дело е първият моноспектакъл във Варна „За първи път омъжена“ на Павел Нилин (1982/83), достигнал рекордните 150 представления. Последната ѝ роля е в „Скъпа, Памела“ от Джон Патрик през септември 2002 г., с която отпразнува своя 70-годишен юбилей и се сбогува със сцената след 43 години творческа дейност.
Играе във филми и тв сериали, сред които: „Стубленските липи“ (1960), „Между двамата“ (1966), „Признание“ (1969), „Опак човек“ (1973), „От другата страна на огледалото“ (1977), „Амиго Ернесто“ (1986), „Сбогом, любов“ (1974), „Племенникът чужденец“ (1990) и др.
Отличена е с много награди и почетни звания, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1970); Награда „Варна“ за ролите на леля Аня в „Салют динозаври“ и Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ (1982); Заслужил артист (1983); Награда „Варна“ за ролята на Телма в „Лека нощ, мамо“ (1995); Награда „Варна“ за ролята ѝ в „Може би утре“ (1997); Награда „Варна“ за цялостно творчество (2002); Почетен гражданин на Варна (2012) и др.
Грациела Бъчварова никога не е спирала да се интересува от творческите постижения на Варненския театър, присъства на всички премиери и празници, нейната оценка остава най-верният критерий за професионализъм. За 100-годишния юбилей през 2021 г. на нея по право се пада честта да открие бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. 89-ият ѝ рожден ден съвпада с премиерата на „Инстинктът“, първата пиеса от летоброенето на Варненския театър, поставена от Стоян Бъчваров през 1921 г. и възкресена от режисьора Стоян Радев Ге.К. в началото на 102-ия театрален сезон.
В началото на 103-ия сезон, на 7 септември 2023 г. екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е щастлив да отбележи 90-годишния юбилей на Грациела Бъчварова. А на 19 септември, пред публиката на премиерата на „Под игото“ от Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева, юбилярката ще бъде почетена отново с отличия от Министерството на културата и Община Варна. От сцената, на която е изиграла толкова много роли, Грациела Бъчварова ще отправи своето послание към театъра. Варна ще засвидетелства с аплодисменти своята обич и възхита към любимата актриса, превърнала се в легенда, като самия театър, в който следи оставят само най-добрите.
