„Картички и контрабанда“ започва от изследването на служебен архив от агенция „Митници“, дирекция „Борба с наркотрафика“ от периода 1975-1985. Намерените служебни бележки, фотографии, негативи, справки и докладни записки маркират част от рутината на митническото дело, като проверка и регулация на транзита, но също и дипломатическия образ, който митниците трябва да поддържат пред международната общност.
Изложбата ще бъде открита на 7 септември в 18:30 ч. и ще продължи в периода 7 – 21 септември.
Водещо тук е съмнението, че намерените архиви дават само частичен поглед към организирания „скрит транзит“ – термин, зад който комунистическото управление на Народна република България прикрива контрабандата търговия, осъществявана от Държавна сигурност чрез търговски предприятия и организации. Тези следи са фрагменти от широко разгърната система на митнически регламенти, търговски маршрути, икономически интереси, международни споразумения и геополитически особености. Съпътстващите служебни документи, сред които преписки от дипломатически срещи, атестации, вътрешнодържавни справки и международни адреси, подчертават скрития характер на архива. Тези документи са предназначени за вътрешна циркулация в държавните служби, чиято основна дейност е разкриването на контрабандния трафик и поддържането на държавно регулирания „скрит транзит“. Тази двойна дипломация на укриване се отпечатва и в техниката на документиране на контрабандната дейност. Те едновременно изобличават скрития товар, но в други случаи подпомагат неговото преминаване. Така намерените служебни документи и фотографии, открити в периферията на държавния архив и пропуснати от институциите на паметта, съществуват като негативен образ на историята.
Археографията е техниката, през която негативният образ на историята следва да бъде разкрит в настоящето. Скритият труд на археографията е в маркирането и проследяването на неизяснените или оставени встрани следи на паметта, които поддържат своето значещо отношение с настоящето. Вместо да препотвърди статичността на държавната памет, археографията търси неявното съвместителство на кризата на настоящето и разпада на съвременните институции на паметта
Контрабандата, която следва да остане скрита по предназначение, както и организацията зад нея, и до днес остават само частично уловени. Може ли тогава, както картичката е добре познат и изследван артефакт на ефимерната интимно лична памет, тези свидетелства да разкрият стаеното в държавната памет?
Оттук „Картички и контрабанда“ проследява различни белези както на границата, нейната митница и преминаващите блага, така и на паметта, която архивният образ транзитира, като активно действие в настоящето.
Аарон Рот (1998) работи с намерени изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му преминават между ready-made и асамблаж, докато картините му имат миметично и иронично отношение към рекламния образ. Творбите черпят вдъхновение от чалгата, теорията на конспирацията и рекламите на луксозни стоки, изследвайки въпросите за желанието, митовете за национализма и капитала.
–
Никола Стоянов (1994) е автор, преводач и визуален артист, работещ в областта на философията и историята на технологията. Интересите му включват пресичането на инфраструктура и технологически апарати с изкуството и всекидневния живот. Като дългогодишен преводач и фотограф, преплита хуманитарното с научното по посока на спекулативното.
Проектът се осъществява с подкрепата на ReBonkers и Фонд „Култура“, община Варна.
