Дни преди концерта „Соната ‘57”, с който ще отбележим 85 години от рождението на големия джазмен Милчо Левиев, Вики Алмазиду разказва пред Пламена Александрова за музиката по общия им път и за мащабния проект, който събира над 40 изпълнители от цял свят. Заедно с нея на 11 август на варненска сцена ще излязат изключителни музиканти, за да съчетаят класика и джаз и да подарят на публиката едно близко до нирвана преживяване.
На 11 август идвате във Варна заедно с впечатляваща група музиканти за концерта „Соната ’57“.
Варна ми е любим град, като дете двете ми лели живееха във Варна и аз бях решила, че искам да стана капитан на кораб. Тогава обаче във Военното училище приемаха само момчета и това, че няма да стана капитан, е първата голяма травма в живота ми. Оттогава ми остана желанието да живея в град край море, което сбъднах със Солун.
Как общият Ви път с Милчо Левиев Ви повлия като музикант?
Първият, който ми предложи да пея джаз в неравноделни ритми, беше Валери Костов. „Така би ги направил Милчо Левиев“, ми каза той. Аз се съгласих и създадохме демо албума, който ме запозна с Милчо. Като ме чул, веднага се свърза с мен. При Милчо започна по-фината обработка, по-високото и по-дълбоко ниво на тази музика. Той много настояваше да започна да пея и други неща, освен класически джазови пиеси. Постепенно започна да оркестрира някои народни пиеси – гръцки, български, в които трябваше да пея в неравноделни тактове. Изключителна важност отдаваше на тълкуването на текста, той ме научи, че всяка дума и сричка се тълкуват и самият текст те води как да фразираш и да изпееш песента. Текстът е първи по важност и изпълнението всеки път би могло да бъде различно. Това влияе и на музикалната интерпретация, това е и смисълът на джазовата музика – импровизацията. В днешно време смесването на музика може да достигне много по-високи върхове, отколкото „чистата“ музика. Всъщност няма чиста музика, дори големите класически композитори са повлияни от родния фолклор.
Наричат този албум „заветът на Милчо Левиев“ и всъщност Вие сте човекът, който реализира този завет.
Милчо работи върху върху смесването на стилове от 18–20 годишен. Още тогава започва да прави неща, които като мащаб никой друг не е правил. На един фестивал в Ниш го бяха представили като „човекът, който свиреше етно джаз, преди да го има този термин.“ Той е с класическо образование, ученик на самия Панчо Владигеров и голям познавач на фолклора в много страни. Самата „Соната ‘57” е завършена през 1957 година, когато е бил на 20. Първоначално е соната за цигулка и пиано, която впоследствие той оркестрира за симфоничен оркестър. Милчо замисли конкретния албум, за да го изпея аз – взе темите от големи класически произведения и създаде форма на песен, после бяха написани текстовете. Правил го е много пъти инструментално, но за първи път го направи за вокал.
Класика и джаз в концерт, посветен на Милчо Левиев на 11 август
Над 40 музиканти участват в създаването на албума, това е много мащабен проект. Как се случи на практика?
През 2019-та този албум беше вече готов като ноти, с тонове партитури, изписани от Милчо. На Великден отидохме в студиото на Валери Костов и Милчо каза „Никакви празници, влизаме в студиото и записвам всичко това със семплирани инструменти.“ Записа го и излизайки каза „Вече съм спокоен, защото може да си ида утре и вие да не знаете какво да правите. А сега знаете моята идея.“ Той недолюбваше технологията, но този път реши, че иска да се възползва от нея и всички тракове на всички инструменти да се изпратят по света на негови приятели, за да ги запишат на съответните истински инструменти. След няколко Милчо си отиде от този свят. Всичко остана така – нотите, неговият семплиран запис на пиано, после ни застигна ковид. След като дойдох на себе си, реших, че трябва да довършим започнатото. Свързах се с музикантите, с които Милчо искаше да записва. Всички безвъзмездно участваха в този албум в продължение на една цяла година. Това бяха над 40 човека, повечето от които не се познават помежду си, всеки с различни изисквания. Работата на Валери Костов беше невероятно трудна – да смеси и да мастерира всички тези записи, направени в различни студиа. Той беше дясната ръка на Милчо и в неговото студио сме записали всички албуми, които сме правили в България. Милчо беше замислил албума за около 15 джазови музиканти, а Валери го аранжира за симфоничен оркестър. Заедно с него и Иван Минчев, наш кум, мениджър и продуцент, се заехме да реализираме този проект. Дори непознати студиа от чужбина изразяваха желание да участват. Трогателна е историята, не знам дали е правен друг такъв мащабен албум с толкова музиканти. Приятелят на Милчо, Фред Селдън, написа две пиеси, които са бонус тракове в албума. След година аз отидох да запиша вокала. Помня как Милчо ми казваше „Искам да го изпееш много изчистено и мъдро. Това е Чайковски, Шопен, Бела Барток, тези неща не са писани за огромни импровизации, трябва мелодията да се чуе.“ Всички свириха с Милчовото пиано и много се вълнуваха: „Усещането е страшно, в момента свиря с Милчо“. За мен това е лебедовата песен на Милчо и аз мисля, че направихме този албум, точно както на него би му харесало.
Това музика за подготвена публика ли е, изисква ли определена база това смесване на класика и джазови аранжименти?
Не, не мисля, публиката вече добре познава фюжън музиката, която през последните 20–30 години придобива все по-голяма популярност. Милчо много държеше на начина по който се смесва музиката. Важно за него беше дълбокото познаване на фолклора. Казваше, че като свириш джаз, това е американска музика, а когато го изсвириш по твоя начин, вече става твоя джазова музика – гръцка джазова, българска джазова и т.н. Той цитираше Панчо Владигеров: „С първите пет тона трябва да разбереш каква е националността на композитора“. Младите хора вече боравят с неравноделни тактове, не можеш да ги учудиш, те знаят, че неравноделните тактове са национално богатство. Това е визитната картичка на артиста.
Кой ще излезе заедно с Вас на сцената на Летния театър във Варна?
Ганчо Ганчев ще дирижира, той е изключителен музикант, любим приятел, мой и на Милчо, който с огромно удоволствие работеше с него. И за мен е голяма чест, и за Милчо щеше да бъде голяма чест да отпразнуваме заедно 40-годишния творчески юбилей на Ганчо. С нас ще е маестро Антони Дончев, който на всяко представяне на този проект е буквално в обувките на Милчо Левиев, много е работил с него, много го разбира и уважава; Братя Владигерови, с които Милчо имаше много тясна връзка; Human Touch – едно фюжън трио от Атина (Дейвид Линч, Йотис Киорцоглу, Ставрос Ланциас), за което Милчо казваше, че е най-доброто трио в Европа – на техните концерти стават чудеса, те свирят своя музика, повлияна от класика, етно, джаз. За тях можем да кажем, че са музикални философи, с дълбоко разбиране на музиката. С нас ще бъдат Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев – любими ученици на Милчо, както и Димитър Семов, с когото сме записвали албуми. Все хора, пряко свързани с Милчо и неговата музика. Надявам се, че концертът много ще хареса на варненската публика – това е много естетична музика, там няма големи фойерверки, може би в солата на някои инструменти понякога, но по-скоро е една музика, която мисля, че ще доведе хората до пълна нирвана, в една лятна вечер с тези звезди в небето, с тези невероятни класически мелодии и с всички тези уникални музиканти.
1 comments
Коментарите са затворени.