Постигнатите договорености с ръководството на „Лукойл“ ще доведат до многократно по-големи приходи в бюджета на България и ще осигурят компенсации за хората и бизнеса

Правителството проведе поредица от срещи и преговори с ръководството на „Лукойл“. В резултат беше постигната договореност от 1 януари 2023 г. компанията доброволно да прехвърли своя център на икономическа дейност в България, т.е. вече няма да работи на процесинг (ишлеме) и цялата печалба от дейността на рафинерията ще остава в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както беше досега. Това заяви вицепремиерът Христо Алексиев на брифинг в Министерския съвет.

Постигнатата договореност заедно с изпълнението на предвиденото в европейската регулация допълнително облагане на свръхпечалбата с 33 % данък, ще доведе до многократно по-големи приходи в бюджета на България. „Като пример: за 2021 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ е платил 3,5 милиона лева данък печалба, за 2022 г. очакваме около 100 милиона лева, а за 2023-а – в пъти повече – между 600 милиона лева и 700 милиона лева“, добави Алексиев. Вицепремиерът отбеляза, че със средствата, които държавата ще получи по описания механизъм, се подготвя и ще бъде предложена Програма за компенсиране на уязвимите групи от обществото. „Средствата за компенсации ще бъдат осигурени вътрешно от системата, а не от данъците на всички нас, както бе досега с компенсацията от 25 стотинки“, подчерта заместник-министър председателят.

Алексиев посочи, че за може да бъдат реализирани тези договорености, е необходимо да бъде осигурено нормалното функциониране на рафинерията, което включва доставката на руски нефт, за какъвто е проектирана, осигуряването на възможност за експорт на произведените нефтопродукти, тъй като от една страна те няма къде да бъдат складирани и трябва да бъдат оползотворени, а от друга – това носи допълнителни приходи на страната ни. „Относно износа, искам да заявя, че съм против реекспорта на суров петрол, но не е необходимо да бъде ограничавано изкуствено производството на рафинерията, тъй като по-голямото производство води до по-ниски цени за вътрешния пазар. На второ място забраната за износ на нефтени продукти би нарушила външнотърговското салдо на страната ни и от износител България може да се превърне във вносител, което е недопустимо“, изтъкна вицепремиерът Христо Алексиев. В този контекст ограничаването на износа би се отразило негативно и на приходите в държавната хазна. „Генерираните допълнителни приходи ще бъдат използвани за компенсации на цените на горивата за хората и за бизнеса, за което ще бъдат приети необходимите действия от правителството“, акцентира заместник министър-председателят.

Сподели
Share