Варненският апелативен съд потвърди решение на Силистренския окръжен съд, с което е отказано изпълнение на Европейска заповед за арест за задържане и предаване на румънските съдебни власти на италиански гражданин. Първата инстанция се е мотивирала с това, че Кармелино С. живее в България и може да изтърпи наказанието си у нас. Защитата на чуждия гражданин обжалва решението пред настоящата инстанция.
Мъжът е бил задържан от МВР в Силистра на 31.май. Той е издирван с Европейска заповед за арест, издадена от съд в румънския град Фъурей. Искането е италианският гражданин да бъде задържан и предаден, за да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. Присъдата е била постановена от Апелативния съд в Галац през 2015 г. за това, че през 2011 г. заедно с друг подсъдим е направил опит да открадне 5,20-метров участък от железопътен мост.
Според защитата на Кармелино С., постановеното от Окръжен съд – Силистра решение е незаконосъобразно. Адвокатът поиска да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест, а мярката за неотклонение да бъде изменена в домашен арест. Представителят на Апелативната прокуратура пък изтъкна, че са налице всички основания за предаването на исканото лице, още повече, че няма категорични доказателства то да живее в България. Италианският гражданин декларира желание да изтърпи наказанието в нашата страна.
Апелативният съд потвърди, че деянието, за което 63-годишният днес мъж е осъден, е престъпление и според българското законодателство. Спазени са изискванията за формата, съдържанието и автентичността на ЕЗА. Съдебният състав не откри основания, за да постанови отказ от изпълнение.
Въпреки че Кармелино С. не е български гражданин и няма статут за постоянно пребиваване, той живее от скоро в България, наел е квартира, започнал е работа, сключил е трудов договор, инициирал е процедура за придобиване на статут за постоянно пребиваване, тоест към настоящия момент живее на територията на страната. Апелативен съд – Варна сподели тези съображения на първата инстанция. Съдебният състав прие, че решението й да откаже изпълнението на ЕЗА и да приеме да се приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” е законосъобразно. Отхвърлено бе искането за по-лека мярка за неотклонение, тъй като няма нови обстоятелства, които го налагат.
Решението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване.
