Апелативният съд във Варна не уважи жалбата на млад мъж, задържан в ареста по силата на определение на Варненския окръжен съд. Първата инстанция е изменила мярката му за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража, след като той не спазил законовия срок да внесе сумата по гаранцията в размер на 250 лв., която му била определена по-рано. Н. Ц. е обвинен в кражба и използване на чужд платежен документ.
Адвокатът посочи, че подзащитният му е бил привлечен към наказателна отговорност след двугодишно разследване. Още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение е възразил, че не може да внесе паричната гаранция, тъй като наскоро е излязъл от затвора и се опитва да продължи висшето си образование. Защитата не е съгласна и с обвинението – че младият мъж е откраднал банковата карта, която използвал – тя му била предоставена от приятел и той вярвал, че е негова.
Представителят на Апелативната прокуратура обясни, че разследването по случая е отнело толкова дълго време, защото обвиняемият не е бил намиран на известните си адреси и дори е бил обявен за общодържавно издирване.
Обвиняемият е с 15 предходни присъди.
Апелативният съд прецени част от съображенията в жалбата за неоснователни. Въззивната инстанция сподели аргументите на Окръжния съд за авторството на едно от повдигнатите обвинения – използване на чужд платежен документ. Тези съображения обосновават предположението за съпричастността на Н. Не се установява обаче връзка между деянието „кражба“ и обвиняемия. За да бъде той задържан под стража, е необходимо да е налице опасност от укриване или извършване на престъпление. Варненският апелативен съд заключи, че и двата риска са реални. При определянето на паричната гаранция са били взети предвид обществената опасност на дееца, младата му възраст, фактът, че е студент и работоспособната му възраст. Той обаче не полага труд и често сменя местата на пребиваването си, което затруднява разследването. А приключването на делата в срок е една от целите на мерките за неотклонение, които законът поставя. Затова горната инстанция потвърди определението, с което спрямо Н. Ц. е постановена най-тежката мярка – „задържане под стража“.
Съдебният акт на настоящата инстанция не подлежи на обжалване.
